Радиатор
Отоплително тяло (жарг. Радиатор) е тяло с голяма специфична повърхнина, обикновено метално, служещо за подобряване на топлообмена, най-често се използва за отдаване на топлина към околната среда.[1]
Употреба[редактиране | редактиране на кода]
Специфичната повърхнина се изразява в това, че охладителните тела се проектират да бъдат максимално ефективни. Това означава да имат минимални размери, но същевременно да имат възможно най-голяма площ, за да може да се извършва по-добър топлообмен с околната среда. На колкото по-голяма площ се отделя топлината, толкова по-добър е топлообменът.
Начин на работа[редактиране | редактиране на кода]
Радиаторът може да бъде нагряван от циркулиращ през него флуид или чрез пряко топлопредаване от охлаждания обект. Намира приложение в електрониката, при двигатели с вътрешно горене, отоплителни инсталации и мн. др. Предпочитани материали за изработка на радиатори са алуминий и мед защото имат много добра топлопроводимост. Изработката на големи радиатори от такъв материал е прекалено скъпа и сложна, обаче, поради трудната обработка на медта. По тази причина се използва стомана или чугун, които имат по-лоша топлопроводимост, но цената им е много по-ниска от тази на другите два метала.
Производство[редактиране | редактиране на кода]
В електрониката и при компютрите радиаторите се изработват задължително от мед или алуминий, защото топлината, която се отдава към тях идва от малка площ и най-често те работят на принципа на пряко топлопредаване (в тях няма циркулиращ флуид). Необходимо е тази топлина да бъде разсеяна максимално бързо, защото в противен случай охлажданият компонент има вероятност да дефектира.
История[редактиране | редактиране на кода]
Всеизвестно е, че римляните са тези, които са измислили парното (не в днешния му вариант, разбира се), но проучвания показали, че радиаторът като такъв се появява за първи път през 1855 г. в тогавашната руска столица Санкт Петербург.
Изобретателят, етнически германец от италиански произход Франц Карлович Сан-Гали, нарича откритието си „гореща кутия“ и го патентова в Германия и САЩ.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
|