Вентилатор

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Вентилатор Westinghouse

Вентилаторите са машини за създаване на поток на частиците в газове, най-често във въздух. Използват се за вентилация на битови, производствени и други помещения и машини. Намират приложение също в хладилната и сушилна техника. Транспортират зърнести и прахообразни продукти като брашно, зърно, цимент, стърготини, талаш и др. Осигуряват приток на въздух при горивни и други технологични процеси. За задвижване използват основно асинхронни двигатели, и постояннотокови при автомобилите. Вентилаторите генерират шум от бързото протичане на въздуха около лопатките и препятствията, а понякога и от двигателя.

Шумът от вентилаторите е приблизително пропорционален на петата мощност на скоростта на вентилатора; половината скорост намалява шума с около 15 db.

Принцип на действие[редактиране | редактиране на кода]

Работата на вентилатора се обяснява с това, че когато той създава движение на газ с определена температура около тяло с по-висока или по ниска температура, това подобрява топлообмена между газа и тялото, като топлообменът може да е конвективен или лъчист. Когато вентилаторът работи дълго време, разликата в температурите на тялото и газа остават с малка разлика или температурата на тялото остава в допустими граници. При големи температурни разлики често вентилаторът е в комбинация с радиатор или елементи оформени като такъв.

Важно е да се отбележи, че вентилаторът не може самостоятелно да охлади газа, с който работи в затворена среда.[1]

История[редактиране | редактиране на кода]

Електрическият вентилатор е създаден от Шулър Уилър (Schuyler S. Wheeler) през 1882 г.

Видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Аксиални (осеви)
  • Центробежни (радиални)
  • Диаметрални (тангенциални)
  • Без перки
  • хоризонтални
  • Вентилатор с кръстосан поток

Източници[редактиране | редактиране на кода]