Сушене
Сушенето е процес на отделяне на влагата (някаква течност като напр. вода или друг разтворител) от дадена суровина. За да се изпари влагата е необходимо подаването на топлина.
Познати са различни видове сушене:
- конвективно – най-често с топъл въздух или инертен газ
- контактно – топлината се предава чрез топлопроводност
- радиационно – топлината се предава чрез (топлинно) лъчение
- индуктивно – под действието на микровълни и др.
- с химически агенти – например безводен меден сулфат, калциев дихлорид и др.
- сублимационно сушене (лиофилизация)
Най-често сушенето се извършва с помощта на предварително нагрят въздух. Широко разпространено, особено в бита и селското стопанство е сушенето под въздействието на слънчева топлина, защото отпадат разходите за топлинна енергия. Голямо значение за сушенето има влажността на въздуха. При висока относителна влажност на въздуха (напр. близо до морето, при дъждовно и мъгливо време) сушенето се затруднява, тъй като въздуха не може да поеме изпарената влага. Свойствата на влажния въздух се изобразяват в така наречената h-x диаграма, известна в българската и руската литература като диаграма на Рамзин, а в западната литература като диаграма на Молиер.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
energieundinnovation.de Архив на оригинала от 2015-03-27 в Wayback Machine.
