Топлина на изпарение

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Топлина на изпарение е нужното количество топлина, за да се изпари някаква течност. Топлината на изпарение се означава с латинската главна буква Q. Топлината на изпарение се получава като се замести по формулата за специфична топлина на изпарение r=Q/m → Q=r.m. Където r е специфичната топлина на изпарение, а m е масата на веществото, което се изпарява. Количествено топлината на изпарение се измерва с единиците джаул (J) или калория (cal), като една калория се равнява на 4,18  джаула (1 cal=4,18 J). В системата SI единицата е джаул.

Специфичната топлина на изпарение[редактиране | редактиране на кода]

Таблицата по отдолу показва специфичната топлина на изпарение – r

Някои вещества и тяхната специфична топлина на изпарение при нормално атмосферно налягане (101,3 kPa)
Вещество Специфична топлина на изпарение r J/kg
Хелий (He) 2,09.104
Азот (N) 2,01.105
Кислород (O2) 0,21.106
Спирт (C2H5OH) 8,54.105
Вода (H2O) 2,26.106
Сяра (S) 0,33.106
Мед (Cu) 5.06.106
Олово (Pb) 8,70.105
Алуминий (Al) 1,14.107
Злато (Cu) 1,6.106
Волфрам (W) 4,6.106