Дуралуминий

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Дуралуминий (дуралумин, дурал) е търговското наименование на един от най-ранните типове алуминиева сплав, подложена на дисперсно втвърдяване (age-hardening). Основните съставки на сплавта са мед, магнезий и манган. Широко използван модерен еквивалент на този тип сплав е AA2024, който съдържа 4,4% мед, 1,5% магнезий, 0,6% манган и 93,5% алуминий. Обикновено якоста му е 450 MPa (65 ksi), като може да се различава в зависимост от състава и обработката.[1]

Дуралуминият е разработен от немския металург Алфред Вилм (Alfred Wilm) в Дюренер Металверке АД (Dürener Metallwerke Aktien Gesellschaft) в Германия. През 1903 г. Вилм открил, че след охлаждане алуминиева сплав съдържаща 4% мед ще започне да се закалява постепенно, когато е оставена да престои няколко дни на стайна температура. Последващи подобрения довеждат до представянето на дуралуминия през 1909 г. [2]

Дуралуминият е използван за пръв път при изработването на дирижабли, като немските пътнически цепелини LZ 127 Graf Zeppelin, LZ 129 Hindenburg, LZ 130 Graf Zeppelin II, американските военноморски цепелини USS Los Angeles (ZR-3, ex-LZ 126), USS Akron (ZRS-4) и USS Macon (ZRS-5) през 20-те и 30-те на 20 век. Съставът и температурната обработка на сплавта били военна тайна.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ASM Handbook. Volume 2, In Properties and Selection: Nonferrous alloys and special purpose materials. ASM, 2002.
  2. J. Dwight. Aluminium Design and Construction. Routledge, 1999.
  • J. Snodgrass and J. Moran. Corrosion Resistance of Aluminum Alloys. In Corrosion: Fundamentals, Testing and Protection, volume 13a of ASM Handbook. ASM, 2003.
CC BY-SA icon.svg Heckert GNU white.png Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Duralumin“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.​