F-16

от Уикипедия, свободната енциклопедия
F-16 Fighting Falcon
F-16A в полет
F-16A в полет
Описание
Страна производителСАЩ
ТипМногоцелеви изтребител
ПроизводителLockheed Martin, General Dynamics
Произведени бройки4588 (23 април 2019)
Единична ценаUS$14.6 милиона (F-16A/B)
US$18.8 милиона (F-16C/D) за 1998
Първи полет2 февруари, 1974
Използван отВВС на САЩ Белгия
Бахрейн
В експлоатация от17 август, 1978
СъстояниеАктивни: 724, в резерв: 69
Тактико-технически данни
Размах на крилете9,96 m
Височина4,88 m
F-16 в Общомедия

F-16 „Fighting Falcon“ („боен сокол“) е американски боен самолет, разработен от General Dynamics през 70-те години на 20 век. F-16 е лек и маневрен многоцелеви изтребител за завоюване на въздушно превъзходство. Той е предназначен да допълни приетия по това време тежък изтребител F-15 „Eagle“ с минимално тегло и максимално бойно натоварване. В България се очаква да пристигнат първите 8 самолета до 2025 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

В началото на 1970-те години ВВС на САЩ обявяват конкурс за нов реактивен изтребител (LightWeight Fighter Program, LWPF), който да допълни F-15 „Eagle“. Първият изпитателен полет на прототипа Модел GD401, обозначен от ВВС на САЩ като YF-16, е осъществен инцидентно на 20 януари 1974 г. – при засилване по полосата прототипът се оказва във въздуха и на изпитателя Фил Арчър не му остава друго, освен да направи един почетен кръг и след 6 непредвидени минути полет да се приземи благополучно. Първият официален полет става на 2 февруари, а на 9 май същата година излита и прототипът (YF-17) – бъдещият F/A-18 Hornet на другата фирма, участваща в конкурса, Northrop. След около година целеви изпитателни полети, в началото на 1975 г. General Dynamics получава одобрение и договор за развитие на проекта до серийно производство. Първият предсериен F-16 излита на 8 декември 1976 г. Серийното производство на самолета започва през 1978 г.

Модификациите с допълнително радиооборудване и специализирана навигационна система допринасят за отлично прихващане, координация и водене на огън по наземно разположени цели, без значение от метеорологичните условия. В такова изпълнение самолетът е добър изтребител-бомбардировач, но това е постигнато с компромис относно маневреността, тъй като допълнителното оборудване увеличава общото тегло на самолета.

F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.

Италия по програмата Peace Caesar получава 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) в периода 2003 – 2004 година. Използва ги 10 години с лизингов договор.

Венецуела също по програмата Peace Delta получава 24 машини (18 F-16A-15, 6 F-16B-15) в периода 1982 – 1984 година. Повече от 10 години изтребителите не летят поради липса на части.

Някои от модификациите на F-16 (F-16C и F-16D) се произвеждат по лиценз в Турция (заводите на TAI) и Южна Корея (от корпорацията „Samsung“).

Mitsubishi F-2 е многоцелеви изтребител, създаден от General Dynamics F-16 Fighting Falcon, произведен от Mitsubishi Heavy Industries и Lockheed Martin за Японските сили за самоотбрана във въздуха (JASDF). Дяловото разделение в производството между Япония и Съединени щати е 60/40 Програмата започна през 1984 г. като Mitsubishi SX-3 и първото въздухоплавателно средство влезе в експлоатация през 2000 г. Първите 76 машини JASDF получават до 2008 г., като бяха произведени общо 98 самолета (включително 4 прототипа). Първият радар с електронно сканиран масив (AESA) на борда на самолет е J/APG-1, въведен на Mitsubishi F-2 през 1995 г. F-2 е наречен „Viper Zero“, позовавайки се на полуофициалния псевдоним на F-16 на „Viper“ и на Mitsubishi A6M Zero.

Цената на Mitsubishi F-2 е 127 милиона долара (2009).

Планирано е производството му да продължи и след 2010 г.

Бойно използване[редактиране | редактиране на кода]

Първият боен успех на F-16 в Израел е постигнат в схватка „въздух – въздух“ от Израелските военновъздушни сили (IAF) над долината Бекаа на 28 април 1981 г. срещу сирийски хеликоптер Ми-8, който е свален с оръдеен изстрел.[1] Първата битка „въздух – земя“ на самолета е, когато Израел бомбардира иракската ядрена централа в Озирак на 7 юни 1981 г. с 8 свои летателни апарата F-16, съпроводени от 6 самолета тип F-15.

В Ливан е ползван срещу сирийските въздушни сили в яростни сражения през 1982.

В редовете на коалицията са използвани стотици самолети F-16 по време на войната в Кувейт.

По време на войните в бивша Югославия през 90-те години на 20 век самолетите F-16 на коалицията участват в многобройни наблюдателни мисии и извършват няколко рейда и въздушни битки в Босна и Херцеговина.

По-масово е използван във войната с Косово през 1999 г., където холандски и американски F-16 свалят няколко МиГ-29 на югославската армия.

Опашката от свален по време на войната в Косово F16 в Музея на авиацията в Белград, Сърбия

В Афганистан се използва от края на 2001 г. в редовете на американските и европейските сили.

От 2003 г. се използва и от коалицията в Ирак.

Серийни модели[редактиране | редактиране на кода]

F-16A/B

F-16A (едноместен) и F-16B (двуместен) са първоначално произвежданите варианти. Те включват блок-версии 1, 5, 10 и 20. Block 15 е първата значителна промяна, включваща по-големи хоризонтални стабилизатори.

F-16C/D

F-16C (едноместен) и F-16D (двуместен) са следващите варианти, като тяхното производство започва през 1984 г. Първата C/D версия е Block 25, с подобрена авионика и радар, включващ поразяване на целите отвъд пределите на визуалното откриване при всякакви метеорологични условия. Block 30/32, 40/42, и 50/52 са следващите версии на C/D варианта. Цената на един F-16C/D през 1998 е 18,8 милиона щатски долара.

F-16E/F

F-16E (едноместен) и F-16F (двуместен) са по-нови варианти, базирани на F-16C/D Block 50/52. Block 60 е специално произведен за ВВС на Обединените арабски емирства. Тази блок-версия включва подобрения в радарната система тип AESA, авиониката, както и по-мощен двигател.

F-16V

F-16V самолет с по-добри характеристики от Block 60. Плановете за обновяване са съобщени от вицепрезидентът на Lockheed Martin по време на авиошоу в Сингапур през 2012 г. Новият вариант включва нов AESA радар, нов бордови компютър, подобрения в кокпита и др. Към месец януари 2018 година F-16V Block 70 все още не е приет на въоръжение в нито една страна-членка на НАТО и на практика наличен е само прототип на този самолет.

F-16 MLU[редактиране | редактиране на кода]

Проектът MLU (mid-life update) стартира през 1989 г., а през май 1991 г. започва неговата реализация. Целта на проекта е да увеличи ресурса на самолета с нови 10 – 20 години (4000+ или общо минимум 8000 полетни часа).

Промените включват:

Нов компютър за бойно използване

Компютърът е произведен от Texas Instruments. Той заема 42% по-малък обем, 55% по-малко тегло, и използва 37% по-малко електроенергия.

Нов радар

Новият радар е произведен от Westinghouse и е с обозначението AN/APG-66 (V2). Той може да следи до 10 цели едновременно и да обстреля 6 от тях с ракети AIM-120 AMRAAM.

Нови мултифункционални дисплеи

Новите мултифункционални дисплеи (MFD) за MLU стандарта са произведени от Honeywell. В кабината са монтирани два LCD дисплея с активна матрица и размери 10x10 cm.

HOTAS

В MLU стандарта е реализиран принципът HOTAS (ръцете на лоста и управлението на двигателя).

Сравнителни тактико-технически характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Изтребител JAS 39 Gripen Dassault Rafale МиГ-29 F-16C Block 50[2] F-18 Eurofighter Typhoon J-10
Произход  Швеция  Франция  СССР  САЩ  САЩ Европа  Китай
Изображение
Двигател 1х Volvo Aero RM12 2х Snecma M88-2 2х Климов РД-33 1х General Electric F100-PW-129 2х General Electric F404-GE-402 2х Eurojet EJ200 1х WS-10A Тайхан
Тяга на максимал 54 kN 50,04 kN всеки 53,9 kN всеки 79,2 kN 48,9 kN всеки 60 kN всеки 89,17 kN
Тяга на форсаж 80 kN 75,62 kN всеки 81,4 kN всеки 129,4 kN 79,2 kN всеки 90 kN всеки 129,4 kN
Максимална скорост 2410 km/h 1900 km/h 2445 km/h 2145 km/h 1915 km/h 2120 km/h 2450 km/h
Маса празен 6620 kg 9500 kg 11 000 kg 8273 kg 11200 kg 11000 kg 9730 kg
Нормална излетна маса 8720 kg 14 016 kg 16 800 kg 12 000 kg 16 850 kg 15 550 kg 18 500 kg
Максимална излетна маса 14 000 kg 24 500 kg 21 000 kg 19 200 kg 23 400 kg 23 500 kg 19 277 kg
Таван на полета 15 240 m 16 800 m 18 000 m 17 200 m 15 000 m 19 800 m 20 000 m
Скороподемност 305 m/s до 330 m/s 254 m/s 254 m/s 315 m/s
Макс. далечина на полета 2800 km (с доп. рез.) 3700 km 2100 km (с доп. рез.) 3943 km (с доп. рез.) 3330 km (с доп. рез.) 1390 km (без доп. рез., няма) 3000 km (с доп. рез.)
Дължина 14,1 m 15,27 m 17,37 m 15,03 m 17,1 m 15,96 m 15,5 m
Височина 4,5 m 5,34 m 4,73 m 5,09 m 4,7 m 5,28 m 4,78 m
Размах на крилете 8,4 m 10,8 m 11,4 m 9,45 m 12,3 m 10,95 m 9,7 m
Тяговъоръженост 0,94 1,10 1,13 0,898 – 1,095 0,95+ 1,16 0,98
Въоръжение – ракети 6х AIM-9 или
6х AIM-120 или
4х Skyflash
4х AGM-65 Maverick или
KEPD 350или
RBS-15
до 14 MICA/
R.550 Magic/
въздух-земя/
Exocet/
ядрена ASMP
6 различни ракети, най-често Р-27 и Р-77 до 6 ракети

AIM-120B AMRAAM 2х AIM-7 Sparrow
до 6 ракети

AIM-9 Sidewinder
до 6 ракети IRIS-T

4х AIM-9 или
AIM-132 или
IRIS-T или
AIM-120 и
2х AIM-7 или
2х допълнителни AIM-120
ракети въздух-земя и противокорабни
До 13 ракети AIM-9/
AIM-132/
AIM-120/
IRIS-T/
въздух-земя
До 11 ракети PL-8/
PL-9/
PL-11/
PL-12/
въздух-земя
Въоръжение – бомби 4х GBU-12
2х Bombkapsel 90
8х Mk 82
Paveway до 3500 kg (вкл. ракетите) до 4500 kg ракети въздух-земя, НУРС, управляеми и неуправляеми авиобомби различно Paveway
JDAM
HOPE/HOSBO
КАБ-500Л и други
Въоръжение – оръдия 1х 27 mm оръдие BK-27 1х 30 mm оръдие GIAT 30 1х 30 mm оръдие ГШ-30-1 1х 20 mm Gatling-оръдие М61 Vulkan 1х 20 mm Gatling-оръдие М61 Vulkan 1х 27 mm оръдие ВК-27 1х 23 mm оръдие

Експериментални модели, непроизведени серийно[редактиране | редактиране на кода]

  • F-16/79
  • F-16XL
  • F/A-16
  • F-16/101
  • F-16 VISTA / MATV / NF-16D
  • AFTI/F-16

На въоръжение[редактиране | редактиране на кода]

F-16 е на въоръжение в 25 страни, като в 20 от тях е основен тактически изтребител; над 3000 самолета от този вид са на активна служба по света.(юни 2019)

Бивши оператори[редактиране | редактиране на кода]

  •  Венецуела – 24 машини (18 F-16A Blok15, 6 F-16B Blok15) получава в периода 1982 – 1984 година/нямат поддръжка/.
  •  Италия – 34 машини (26 F-16A-15ADF, 4 F-16B-15ADF, 4 F-16A/B-5/10) получава в периода 2003 – 2004 година с 10-годишен лизингов договор.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Iskra, Alex. "GD/L-M F-16A/B Netz in Israeli Service." Архив на оригинала от 10 май 2012 в Wayback Machine. Air Combat Information Group (ACIG), 26 September 2003. Посетен на 16 май 2008 г.
  2. www.airwar.ru

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикипедия разполага с
Портал:Авиация