Направо към съдържанието

Локхийд Мартин

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Lockheed Martin)
Lockheed Martin Corporation
Седалището на компанията в Бетезда
Седалището на компанията в Бетезда
Типпублична компания
Търгувана като
Индустрия
Предшественик
Основаване15 март 1995 г.;
преди 30 години (1995-03-15)
СедалищеБетезда, Мериленд, САЩ,  САЩ
ПоложениеЦял свят
Ключови личности
  • Джеймс Д. Тайклет (председател на съвета на директорите и CEO)
  • Франк Сейнт Джон (главен оперативен директор)
  • Еван Скот (главен финансов директор)
Служители
  • 116 000 (2022)[1][2]
  • 121 000 (2024)
Годишни приходиПовишение 71,04 млрд. щ.д. (2024)
Оперативна печалбаПонижение 7,013 млрд. щ.д. (2024)
Чиста печалбаПонижение 5,336 млрд. щ.д. (2024)
АктивиПовишение 55,62 млрд. щ.д. (2024)
Подразделения
  • Аеронавтика
  • Ракети и управление на огъня
  • Хеликоптери и разузнаване
  • Космически програми
Уебсайтlockheedmartin.com
Карта Местоположение
допълнение
Локхийд Мартин в Общомедия

Lockheed Martin Corporation е американска военно-промишлена корпорация, специализирана в областите на самолетостроенето, авиакосмическата техника, корабостроенето, автоматизацията на пощенските служби и летищната логистика. Създадена е през 1995 г. в резултат на сливането на корпорациите Lockheed и Martin Marietta. Седалището ѝ се намира в град Бетезда, САЩ.

Компанията от дълго време е най-големият в света разработчик и производител на оръжие и военна техника (от стрелково оръжие и бронетехника до спътникови системи, междуконтинентални ракети и надводни кораби) по обем на сключените договори със структури на федералното правителство на САЩ.[4]

По размер на приходите през 2022 г. Lockheed Martin заема 55-то място сред най-големите компании в САЩ (списък Fortune 500).[5] В списъка Forbes Global 2000 на най-големите публични компании в света за 2022 г. Lockheed Martin заема 172-ро място.[6] По обем на продажбите на военна продукция (която съставлява 96% от приходите) компанията заема първото място в света през 2021 г.[7]

От март 2021 г. постът на президент, председател на борда на директорите и главен изпълнителен директор (CEO) на корпорацията се заема от Джеймс Д. Тайклет.

История

[редактиране | редактиране на кода]
C-130J; произвежда се от 1950 г.
Lockheed Martin/BAE/Northrop Grumman X-35 (прототип на F-35)
Изстрелване на ракета Trident от подводница

Краят на студената война води до значително намаляване на военните поръчки както в САЩ, така и в други страни. За да се намалят разходите, сред компаниите от военно-промишления комплекс се извършва серия от сливания и поглъщания. Сливането на компаниите Lockheed и Martin Marietta е обявено през 1994 г., а окончателно то е оформено през март 1995 г. Lockheed Martin става най-големият производител на оръжие в света, като корпорацията се състои от 4 подразделения: космически и стратегически ракети, аеронавтика, електроника и информационни технологии. Към момента на сливането в корпорацията работят 170 хиляди души, но към средата на 1995 г. броят на персонала е намален до 130 хиляди. През април 1996 г. е закупено подразделението за военна електроника на Loral Corporation (за 9,1 млрд. щ.д.).[8][9]

През 2001 г. корпорацията сключва голям договор за разработване на многофункционален изтребител бомбардировач от пето поколение – F-35, чийто първи полет се състои през декември 2006 г. В същото време отделът за информационни технологии също участва в големи проекти, по-специално разработва системи за обработка на информация за пощенската служба на САЩ, големи корпорации (като Nike), за провеждане на преброяване на населението в САЩ през 2000 г. и във Великобритания през 2001 г., за Администрацията за социално осигуряване на САЩ и Националния архив на САЩ. През 2001 г. за 2,1 млрд. долара е закупена корпорацията Comsat, участвала в създаването на системите Intelsat и INMARSAT.[8] През 2006 г. с НАСА е сключен договор за разработване на космическия апарат „Орион“, в работата по него участва и германската компания Airbus Defence and Space.

Според данни от 2011 и 2013 г., корпорацията Lockheed Martin е най-голямото предприятие в областта на военно-промишлените комплекси в света.[10]

През ноември 2015 г. е финализирана сделката за закупуването на производителя на хеликоптери Sikorsky Aircraft от United Technologies; стойността на сделката възлиза на 9 млрд. долара.[11] През 2016 г. подразделението за информационни технологии Lockheed Martin IS&GS е продадено на Leidos Holdings, Inc.[12]

През май 2019 г. Lockheed Martin влиза в списъка на компаниите, избрани от НАСА за разработване и производство на прототипи на космически апарати за кацане на Луната в рамките на новата американска лунна програма „Артемида“.[13]

През 2025 г. Lockheed Martin обяви „началото на нова ера на свръхзвуковите полети“.[14] През 2019 г., съвместно с НАСА, компанията започва разработката на свръхзвуковия самолет X-59, чието сглобяване приключва през 2021 г.[15] Моделът е разработен с цел демонстриране на технологията за свръхзвуков полет и е официално представен през януари 2024 г. Първият тестов полет е проведен успешно в Калифорния през октомври 2025 г.[16]

Собственици и ръководство

[редактиране | редактиране на кода]

Акциите на корпорацията се търгуват на Нюйоркската фондова борса, като над 75% от акциите принадлежат на институционални инвеститори, най-големите от които към декември 2022 г. са State Street Corporation (14,7%), Vanguard Group (8,7%), BlackRock (6,6%), Capital World Investores (4,7%).[17]

Джеймс Тайклет (James D. Taiclet) е председател на съвета на директорите (от март 2021 г.), президент и главен изпълнителен директор (от юни 2020 г.). Преди това е бил начело на American Tower Corporation (от 2004 до 2020 г.).

Дейност

[редактиране | редактиране на кода]

Поръчките на правителството на САЩ през 2021 г. дават 71 % от приходите на корпорацията (които възлизат на 67 млрд. долара), включително 62 % от Министерството на отбраната, а останалите 28 % са продажби на военна продукция в други страни чрез правителството на САЩ; само 1% от приходите са от търговска продукция.[18]

Основните производствени мощности са разположени в щатите Калифорния, Джорджия, Южна Каролина, Тексас, Арканзас, Флорида, Кентъки, Кънектикът, Ню Джърси, Ню Йорк, Вирджиния, Алабама, Колорадо, Пенсилвания, а също и в Полша (Мелец, PZL Mielec).[18]

Подразделения към 2021 г.:[18]

  • Аеронавтика – проектиране, производство и обслужване на военни самолети (F-35 Lightning II Joint Strike Fighter, C-130 Hercules, F-16 Fighting Falcon, F-22 Raptor); 40% от приходите, в това число 27% от F-35.
  • Ракети и системи за уравление на огъня – производство на ракетни комплекси, ракети (включително хиперзвукови), системи за насочване; 17 % от приходите.
  • Хеликоптери и разузнаване – хеликоптери Sikorsky, техническо и програмно оборудване за получаване на разузнавателни данни и киберсигурност; 25 % от приходите.
  • Космически програми – производство на спътници, ракети-носители Атлас, балистични ракети за подводници (Trident II), модернизация на GPS, космически кораб Орион, хиперзвукови оръжия, разработка на иновативни ракетни двигатели; 18% от приходите.[18]
Финансови показатели в млрд. щ.д.[18][19][20]
200720082009201020112012201320142015201620172018201920202021
Приходи40,6141,2143,8745,6746,5040,5739,2439,9540,5447,2549,9653,7659,8165,4067,04
Чиста печалба3,0003,1852,9732,8782,6552,7452,9813,6143,6055,3021,9635,0466,2306,8336,315
Активи28,9633,5035,1735,1137,9138,8936,3537,1949,3047,8146,6244,8847,5350,7150,87
Собствен капитал9,7252,7533,9663,4971,0010,0394,9183,4003,0971,606-0,7761,4493,1716,03810,96

Съвместни предприятия

[редактиране | редактиране на кода]

Други предприятия

[редактиране | редактиране на кода]
  • LMC Properties
  • Lockheed Martin Aircraft Argentina SA (бивша Fabrica Militar de Aviones)
  • Lockheed Martin Enterprise Business Services
  • Lockheed Martin Finance Corporation
  • Lockheed Martin U.K.

Игри

[редактиране | редактиране на кода]
  • Разработчик е на авиационния симулатор Prepar3D.[21]

Литература

[редактиране | редактиране на кода]
  • Francillon, René J. Lockheed Aircraft since 1913, Annapolis, Md.: Naval Institute Press, 1987. – 566 p. ISBN 0-87021-897-2.
  • William D. Hartung. Prophets of War: Lockheed Martin and the Making of the Military-Industrial Complex. Nation Books, 2010. ISBN 9781568584201.

Източници

[редактиране | редактиране на кода]
  1. ↑ US SEC: Form 10-K Lockheed Martin Corporation // Комисия по ценните книжа и борсите (САЩ), 26 януари 2023.
  2. ↑ CEO Speaker Series with James Taiclet of Lockheed Martin // Council on Foreign Relations. 26 януари 2022. Посетен на 30 януари 2022.
  3. ↑ US SEC: Form 10-K Lockheed Martin Corporation // Комисия по ценните книжа и борсите (САЩ), 28 януари 2025.
  4. ↑ POC Top 20 Defence Contractors of 2014 Архив на оригинала от 2015-07-07 в Wayback Machine.. Retrieved: юли 2015
  5. ↑ Lockheed Martin - 2022 Fortune 500 // Fortune. Архивиран от оригинала на 3 декември 2022. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  6. ↑ Lockheed Martin // Forbes. Архивиран от оригинала на 3 декември 2022. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  7. ↑ Top 100 - Defense News, News about defense programs, business, and technology // defensenews.com. Архивиран от оригинала на 23 юни 2015. Посетен на 19 февруари 2022.
  8. 1 2 Lockheed Martin Corp - Encyclopedia.com // International Directory of Company Histories. Архивиран от оригинала на 4 декември 2022. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  9. ↑ Lockheed Martin Corporation - American corporation // Britannica. Архивиран от оригинала на 27 октомври 2020. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  10. ↑ Defense News Top 100 Архив на оригинала от 2013-01-02 в archive.today// Defense News, 2011
  11. ↑ Lockheed Martin completes acquisition of Sikorsky Aircraft // Vertical Mag, 6 ноември 2015. Архивиран от оригинала на 5 декември 2022. Посетен на 5 декември 2022. (на английски)
  12. ↑ Media — Lockheed Martin — Releases // Архивиран от оригинала на 29 април 2017. Посетен на 28 април 2017.
  13. ↑ NASA выбрало 11 компаний для производства прототипов аппаратов для высадки на Луну Архив на оригинала от 2020-09-20 в Wayback Machine. // ТАСС, 17 май 2019
  14. ↑ Первый полет сверхзвукового самолета X-59 в США сняли на видео // rg.ru. Посетен на 17 ноември 2025. (на руски)
  15. ↑ Как в лихие самолетные // www.kommersant.ru. Посетен на 17 ноември 2025. (на руски)
  16. ↑ Lockheed Martin и NASA провели первый полет бесшумного сверхзвукового самолета X-59 // www.forbes.ru. Посетен на 17 ноември 2025. (на руски)
  17. ↑ Lockheed Martin Corporation Common Stock (LMT) Institutional Holdings // Nasdaq. Архивиран от оригинала на 26 октомври 2022. Посетен на 5 декември 2022. (на английски)
  18. 1 2 3 4 5 Annual Report 2021 on the SEC Filing Form 10-K // Lockheed Martin Corporation. Архивиран от оригинала на 18 декември 2022. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  19. ↑ Annual Report 2011 on the SEC Filing Form 10-K // Lockheed Martin Corporation. Архивиран от оригинала на 24 октомври 2021. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  20. ↑ Annual Report 2016 on the SEC Filing Form 10-K // Lockheed Martin Corporation. Архивиран от оригинала на 23 октомври 2021. Посетен на 3 декември 2022. (на английски)
  21. ↑ Prepar3D // Архивиран от оригинала на 23 април 2020. Посетен на 25 април 2020. (на английски)

Външни препратки

[редактиране | редактиране на кода]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Локхийд_Мартин&oldid=12800636“.