Симеон Симеонов (генерал, 1925)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други личности с името Симеон Симеонов.

Симеон Симеонов
български генерал
Роден: 9 април 1925 г.
Починал: 24 май 1975 г. (50 г.)

Симеон Стефанов Симеонов е български партизанин и офицер, генерал-полковник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 9 април 1925 г. в Шейново. Учи в електротехническо училище в Габрово. По това време става член на РМС. След това е член на бойна група. Заедно с други партизани създава Шейновската партизанска чета. От 1944 г. е партизанин в Габровско-севлиевския партизански отряд. През 1946 г. завършва Школата за запасни офицери-летци в Казанлък, а на следващата година и Народното военновъздушно училище „Георги Бенковски“. През 1949 г. завършва Висшата летателно-тактическа школа „Липецк“. От май до септември 1951 г. е командир на деветнадесети изтребителен авиополк. Същата година става временен командир на десета изтребителна авиодивизия до юни 1952 г. От юни 1952 до септември 1955 г. е командир на дивизия. От септември 1955 г. е помощник-командващ на ВВС по авиацията. През 1958 г. завършва Военната академия в София, а през 1961 г. и генералщабната академия „Климент Ворошилов“ в СССР[1]. През 1961 г. е назначен за командир на десети смесен авиационен корпус. Същата година е повишен в чин генерал-майор. Между 1962 и 1975 г. е кандидат-член на ЦК на БКП. Бил е командир и на Военновъздушните сили на България. От 1971 г. е кандидат на военните науки (първия пилот). В периода 1973 – 1975 е командир на ПВО и ВВС. Заслужил летец от 1974 г. Награден е посмъртно с орден „За военни заслуги“, 1 степен.[2] Пише книга „Закалени криле“. Генерал-полковник Симеон Симеонов е чичо на генерал Симеон Симеонов, началник на отбраната на Република България.[3] Умира на 24 май 1975 г. в София от тумор в мозъка след две неуспешни операции.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]