Eurofighter Typhoon

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Eurofighter Typhoon
Typhoon f2 zj910 arp.jpg
Typhoon F2 от Кралските ВВС по време на авиошоу на летище Кембъл, Великобритания, 2008 г.
Описание
Тип Многоцелеви изтребител
Производител Eurofighter GmbH
Произведени бройки 500 до 11.04.2017 г.
Единична цена € 60-90  милиона[1], [2]
Първи полет 27 март 1994 г.
Използван от
Кралски военновъздушни сили, Луфтвафе, ВВС на Великобритания, Италия, Испания
В експлоатация от 4 август 2003 г.
Състояние Оперативен
Eurofighter Typhoon в Общомедия

Eurofighter Typhoon е многоцелеви изтребител с предно хоризонтално оперение. Typhoon e разработен и произвеждан от консорциума Eurofighter GmbH, създаден през 1986 г. от фирмите Alenia Aeronautica, BAE Systems и EADS. Разработването на самолета започва през 1979 г.

Понастоящем се произвежда серийно. Самолетът е на въоръжение в германските ВВС (Jagdgeschwader 74 на Луфтвафе),[3]ВВС на Италия, Испания, Великобритания и Австрия. Саудитска Арабия подписва контракт на стойност 4,43 милиарда фунта стерлинги за доставката на 72 самолета, от които 68 са вече доставени и в експлоатация. Контракти за доставка имат Кувейт – 28 броя и Оман – 12 броя.[4] На 11.04.2017 г. е доставен поредният самолет за италианските ВВС, който е самолет номер 500 от старта на производството. На същата церемония е дадено символично начало на първия Eurofighter за Кувейт.

Разработка[редактиране | редактиране на кода]

Произход[редактиране | редактиране на кода]

През 1979 г. Обединеното кралство издава заповед за разработката на нов самолет за нуждите на Кралските военновъздушни сили. Едновременно с това Западна Германия също има нужда от разработването на нов изтребител, който да замени F-4 Phantom II. През 1979 г. Messerschmitt-Bölkow Blohm и British Aerospace представят официално предложение пред съответните си правителства за ECF-European Collaborative Fighter. През октомври 1979 г. Dassault се присъединява към ECF за тристранно сътрудничество по проекта за нов самолет, което става известно като „Европейски боен самолет“. Проектът ECF се разпада през 1981 г. поради на няколко причини, включително и различни изисквания, настояване на Dassault на „лидерство при дизайна“ и британските предпочитания за нова версия на двигателя RB199, с който да лети самолетът, пред френските двигатели SNECMA M88.

През 1983 г. Германия, Франция, Великобритания, Италия и Испания стартират „Future European Fighter Aircraft“ (FEFA). Самолетът трябва да е способен на кратко излитане и кацане (СТОЛ) и „Beyond Visual Range (BVR)“ възможности. През 1984 г. Франция отново изисква за водеща роля в проекта. Западна Германия, Великобритания и Италия се отказват и създават нова програма EFA. В Торино на 2 август 1985 г., Западна Германия, Великобритания и Италия се споразумяват да продължат с проекта Eurofighter. Франция заедно с Испания избират да не продължават членството си в проекта. Въпреки натиска от Франция, Испания се завръща в проекта Eurofighter в началото на септември 1985. Франция официално се оттегли от проекта, за да следва своя собствена програма ACX, която по-късно се превръща в Dassault Rafale.

До 1986 г. цената на програмата достига 180 млн. евро. Когато започва програмата, разходите е трябвало да се разпределят равномерно, но заради нарастващата цена на проекта трите основни партньора в проекта – Западна Германия, Италия и Великобритания, е трябвало да заделят по 100 милиона евро, за да не бъде прекратена програмата.

Първоначалните изисквания са: Великобритания – 250 самолета, Германия – 250 самолета, Италия – 165 и Испания – 100.

Делът на производствената работа е била разделена между страните пропорционално по поръчките – DASA (33%), British Aerospace (33%), Aeritalia (21%), и Construcciones Aeronáuticas SA (CASA) (13%).

Тестване[редактиране | редактиране на кода]

Полет на Eurofighter Typhoon

Първият полет на прототипа на Eurofighter се провежда в Бавария на 27 март 1994 г. Осъществен е от Peter Weger, главен тест пилот на DASA.

На 9 декември 2004 г. Eurofighter Typhoon започна тримесечно изпитание на полет в „Cold Environmental Trials (Студена околна среда)“ във военновъздушна база Видзел в Швеция, целта на което е да се провери оперативното поведение на въздухоплавателното средство и неговите системи при температури между -25 и 31 °C.

Поръчки[редактиране | редактиране на кода]

Първият производствен договор е подписан на 30 януари 1998 г. между Eurofighter GmbH, Eurojet и NETMA. Производството е разпределено според поръчките: British Aerospace (37,42%), DASA (29,03%), Aeritalia (19,52 процента), и CASA (14,03%).

Оператори и доставки на Eurofighter Typhoon
Нации Транш 1 Транш 2 Транш 3 Доставени

към 11.04.2017.

Поръчани
Флаг на Австрия Австрия 15 0 0 15 15
Флаг на Германия Германия 33 79 31 125 180
Флаг на Италия Италия 28 47 21 87 121
Флаг на Саудитска Арабия Саудитска Арабия 0 72 0 68 72
Флаг на Испания Испания 20 33 34 63 87
Флаг на Великобритания Великобритания 53 67 40 141 232
Флаг на Оман Оман 0 0 12 0 12
Кувейт 0 28
Total 148 299 124 500 747

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Fidler, Stephen. „Saudis confirm £4bn Typhoon deal.“ Financial Times от 17 февруари 2007 г.
  2. "Haushaltsausschuss billigt Bundeswehrprojekte (in German." bmvg.de, 17 June 2009. Retrieved: 20 February 2011.
  3. Erste Eurofighter in einem reinen Einsatzverband
  4. Saudis Pay 4.43 Billion Pounds for 72 Eurofighters (Update1)
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Eurofighter Typhoon“ в Уикипедия на руски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода, и списъка на съавторите.