Чупрене

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница За биосферния резерват вижте Чупрене (резерват).

Чупрене
Центърът на селото
Центърът на селото
Общи данни
Население 523 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 70,668 km²
Надм. височина 428 m
Пощ. код 3950
Тел. код 09327
МПС код ВН
ЕКАТТЕ 81757
Администрация
Държава България
Област Видин
Община
   - кмет
Чупрене
Ваньо Костин
(БСП, ДПС, ДНБ, …)
Чупрене в Общомедия

Чупрѐне е село в Северозападна България, в подножието на Стара Планина.

То е административен център на община Чупрене, област Видин.

Природа[редактиране | редактиране на кода]

Село Чупрене е разположено на 20 км от град Белоградчик и на 70 км от град Видин в живописен планински район, пресечен от две реки. Намира се на 13 – 15 км от границата с Република Сърбия в район, залесен предимно с букови и иглолистни гори. Климатът е типичен за планинските райони – топли дни и прохладни нощи.

Флората и фауната са богати – могат да се видят дъб, бук, обикновен смърч, ела, бреза, мащерка, жълт кантарион, риган, мента, див джоджен, бял и жълт равнец, а също така и влючените в „Червената книга на Българиячервен кантарион и тинтява.

Животинските видове са представени от сърни, елени, сръндаци, диви свине, рядко се срещат зайци и лисици.

В реките около село Чупрене се срещат мряна и балканска пъстърва, рядко вече кефал, но по-надолу от селото (по поречието на едноименната река към селата Търговище и Протопопинци). Интересно е да се отбележи, че Чупренска река е обитавана и от речни раци, но за голямо съжаление те вече са рядкост – поради намаляването на дебита на реката (голяма част от водата се отклонява за водоснабдяване на Белоградчик и дори град Димово ).

История[редактиране | редактиране на кода]

Първите данни за живот по тези места датират от древни времена. В околностите на близките села Върбово и Търговище в пещери има открити останки от глинени съдове. В района на село Чупрене и близките села са намерени находки, датиращи от бронзовата и желязната епоха.

Доста повече са находките, останали от римски времена. Това е съвсем естествено, като се вземе предвид близостта на планинския проход „Свети Никола“ (1452 м н.в.), а също така и наличието на медна руда близо до селото (Чупрене лежи на линията на медната руда Бор (Сърбия) – Чупрене – Горни Лом – Чипровци). Входовете на галериите, експлоатирани и през миналия век, се виждат и до днес.

Предполага се, че името на село Чупрене е свързано с добива на медна руда (купрум).Това е най-вероятния произход на името на село Чупрене . През вековете то търпи промени, за да се стигне до днешното. В околностите на селото са открити останки от древни крепости (а може би на сигнални постове, използвани от римските войски за сигнализация при опасност).

При завземането на България от турците селото вече е съществувало – споменава се в регистъра на Видинския санджак от 1454/1455 г. Жители на селото взимат участие в Чипровското въстание от 1688 година.[1] Споменато е под името Чупрен в описанието на Жером-Адолф Бланки на пътуването му от Белоградчик към Ниш през 1841 г. След Освобождението селото се развива бързо и населението през годините достига 1800 – 2000 души.

През турско време се заселват саксонски рудари.

По време на Първата и Втората световни войни дава жертви, а след 1944 г. се развива усилено в областите дърводобив, свиневъдство, текстилна промишленост, отглеждане на едър рогат добитък и други.

Население[редактиране | редактиране на кода]

Изглед към част от селото
Главната улица

Броят на жителите на селото е с тенденция на намаляване. На преброяването от 2011 година 83% от заявилите етническа принадлежност се определят като българи, а 17% като роми.[2] Българите са предимно торлаци.

Население на с.Чупрене между 1934 и 2012 година
Година Население
31.12.1934
  
1871
31.12.1946
  
1842
01.12.1956
  
1586
01.12.1965
  
1523
02.12.1975
  
1290
04.12.1985
  
1016
04.12.1992
  
906
31.12.1993
  
890
31.12.1994
  
884
31.12.1995
  
863
31.12.1996
  
838
31.12.1997
  
836
31.12.1998
  
807
31.12.1999
  
762
31.12.2000
  
711
01.03.2001
  
719
31.12.2001
  
699
31.12.2002
  
664
31.12.2003
  
666
31.12.2004
  
650
31.12.2005
  
640
31.12.2006
  
616
31.12.2007
  
595
31.12.2008
  
581
31.12.2009
  
576
31.12.2010
  
570
01.02.2011
  
547
31.12.2011
  
535
31.12.2012
  
529
Източник: ЕКАТТЕ


Религии[редактиране | редактиране на кода]

Местното население е изцяло християнско (трябва да се вземе под внимание фактът, че голяма част от семействата са потомци на хора, преселили се от Македония и Сърбия). Независимо от това има много сведения за поповете, служили в това село.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Табели, указващи пътя към връх „Миджур“ и хижа „Горски рай“

Село Чупрене е разположено в живописна планинска местност – селото е заградено от юг, запад и север от склоновете на Западна Стара планина, а на изток е отворено към малко по размери поле, завършващо до високи земни възвишения (т. нар. глами). „Гламите“ по същност са природни възвишения, образували се преди хиляди години от скали, потънали от единия им край и издигнати от другия им край. Впоследствие се оформят няколко такива. От тях при ясно и добро време може да се види река Дунав, отстояща на голямо разстояние. В някои от тях има пещери, в които са намерени останки от керамика. През селището преминават две реки – Манастирка и Чупренска река, като Манастирка се влива в Чупренска река в самото село.

Някои от именуваните местности в околността на селото са: „Мийна падина“, „Говнени брег“, „Суа стран“, „Лалкин град“ (там се намират останки от римска крепост или пост) и др.

Горната част на селото е разделена на две от вододела на двете реки. По двете долини са прекарани черни пътища, по които се излиза в планината. По тези пътища може да се достигне до местността Бекинска шобърка. Тук се намират извор с леденостудена вода, вили, а също така и своеобразен вход към биосферен резерват Чупрене, който е под закрилата на ЮНЕСКО.

В последните години са прекарани и еко-пътеки, които дават възможност за добър туризъм, съчетан с опознаване на местната флора и фауна. В района на резервата са съхранени глухари и единични екземпляри скален орел.

Близостта на село Чупрене до Белоградчик и Видин го прави подходящ изходен пункт за посещение на различните културни и исторически обекти в района.

В селото се прави голям събор, на който идват много хора и се организират редица забавления.

Основните забележителности са камбанарията с часовника в центъра на селото, църквата и музеят „Асен Балкански“. Малко след края на селото към Балкана на запад, от дясно в скалите се вижда паметната плоча, където се учредява местната структура на БКП.

На около 4 – 5 км нагоре по пътя на Чупренската река се намира т.н. „Партизан чешма“ – от тук Партизански отряд "Георги Бенковски" започва през 1944 г. да налага народната власт във Видинско. На това място всъщност започва истинското изкачване на прохода „Свети Никола“ – местността по-нагоре с китни ливади от ляво на пътя се нарича „Суа стран“ („Суха страна“) поради цвета на тревата през лятото – жълто-сив. До „Партизан чешма“ освен чешма (от която вече рядко в лятно време тече вода) има поставен и мемориален паметник.

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Сред редовните събития в село Чупрене са съборът на селото през месец май и Празникът на гората през месец август, когато в местността Бекинска шобърка се организират веселия и се провеждат различни мероприятия. В района на селото се събират ловни дружинки по време на ловния сезон.

В миналото отделните семейства са почитали различни покровители и са се събирали на определен ден от годината, както и на големите християнски празници.

Друго редовно събитие е общинският турнир по футбол, който се провежда всяка година от 10 юли до 10 август.

Също така и торлашкия фолклорен събор „Када кум прасе и ти вречу“, който през юни 2012 г. се провежда за седми пореден път.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чупрене
  • проф. инж. Тодор Цурински (1918 – 1997) – Български инженер по хидростроителство, главен инженер на строежа на язовир „Искър“, Декан на Строителния факултет във УАСГ от 1964 до 1966 (тогава ВИСИ) и от 1974 до 1979 (тогава ВИАС).
  • Младен Николов (1881 – ?) – Български психолог, един от първите разпространители на фройдизма в България
  • Славчо Дроцанов(известен като Асен Балкански) (1920 – 1943), български партизанин
  • Михаил Дафинкичев (1881 – 1966), български психолог, философ, историк и академик
Починали в Чупрене

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]