Гагово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Гагово
Панорамен изглед от Гагово
Панорамен изглед от Гагово
Общи данни
Население 785 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 19,062 km²
Надм. височина 214 m
Пощ. код 7831
Тел. код 060384
МПС код Т
ЕКАТТЕ 14307
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Гагово
Петя Трифонова
(ОБТ, ОСД)
Гагово в Общомедия

Гàгово е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на около 8 км северозападно от град Попово, като е разположено на шосето ПоповоРусе на 100 до 200 м надморска височина. През средата му тече Калакоч дере, приток на река Черни Лом. Състои се от четири махали, като землището му граничи с градовете Опака и Попово и селата Зараево, Кардам и Паламарца. Самото село е разположено на хълмист терен и е оградено от изток и запад от средно високи хълмове.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Храмът „Св. Параскева“

През XV век селото с 29 домакинства било владение на еничарина Юсуф. Освобождението заварва селото с турскоезично население и само няколко български семейства. След войната в селото се заселват българи основно от близките села Опака, Паламарца, Медовина, Ковачевец и от по-далечните Езерче, Кривня, Калоян, Ястребово. Има преселници и от Тревненско, Габровско и Великотърновско – Царева Ливада, Чакалите, Хитревци, Скорците, Арбанаси и др. През 1898 г. в селото имало 17 български и 149 турски къщи.

Джамията

В старите османо-турски документи селото е било българско и се споменава с името Гагово, Кагово, Гагува, Голямо Гагово. Около 1479 г. в селото е живеел само един мохамеданин. В един от последните официални османо-турски документи от 1874 г. в селото има 155 само мохамедански къщи без християнски. Сегашният църковен храм е построен между 1931 и 1935 г. и е посветен на Света Параскева (Петка). В селото е имало и по-стара църква, унищожена още преди Освобождението и параклис, построен в края на 19 век от новите заселници. Първата джамия в района е била построена около 1700 г., към която е имало и мюсюлманско духовно училище (медресе). Първият кмет на селото е бил Хаджи Али, първият учител - Стоян Славчев, а първият свещеник - поп Никола, известен и като комита от преди Освобождението.

Днес населението на селото се състои от българи, роми и турци.

Старите български и турски родове от селото са били: Балканоолуте, Башчеванджи Вълчовите, Ганчовци, Гьокоолуте, Занкоолуте, Инджекзовлюуте, Ипликовите, Лингуровите, Кеманджиите, Кумарджиите, Тарнаджиевите, Атипоолу, Афузоолу, Исуфовите, Меметоджовци, Фераоолу и др.

За името на селото[редактиране | редактиране на кода]

За произхода на името съществуват няколко предания:

  • Родственици, идващи на гости на първите заселници в селото, нарекли селото "гаговото" село, т.е. сваковото село. Старинното българско население назовава родственика свако с името - Гаго;
  • През XIV - XV век в турските данъчни регистри се срещат много собствени и фамилни имена с название - Гаго. Може да се предположи, че наименованието на селото произлиза от собственото име на водача на рода на заселника му - Гаго.

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметство;
  • Основно училище „Св. Климент Охридски“ (закрито през 2008 г.);
  • Читалище "Светлина-1905", основано първоначално през 1905 г.;
  • Църква;
  • Джамия;
  • Целодневна детска група, част от ЦДГ „Славейче” в Попово;
  • Здравен пункт;

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Читалище "Светлина"
  • В землището на селото все още се откриват следите на антични и средновековни селища, могилни некрополи и др.;
  • Интересни, но и опасни за посещение са галериите за добиване на варовик (вар), останали от римско време, използван най-вероятно за строежа на многобройните крепости в района;
  • Джамията на селото;
  • Църквата „Света Параскева“;
  • Мемориален комплекс (сега в лошо състояние), посветен на загиналите гаговчани по време на Септемврийското въстание от 1923 г. и във войните за национално обединение;
  • Многобройни чешми в селото и около него;
  • Останките от разкопаната през 2009 г. тракийска гробница в покрайнините а селото;

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • Няма

Личности родени в Гагово[редактиране | редактиране на кода]

Други[редактиране | редактиране на кода]

  • Много възможности за алтернативни форми на туризъм;
  • Селото и околностите предлагат добри възможности за горски лов, отдих и забавление край притоците на река Черни Лом и хълмистите гори;
  • Съществуват подходящи терени за крос с мотори, използвани преди години за тренировки;
  • Язовир и река идеални за риболов и забавления;
  • Баскетболно и волейболно игрище в задоволително състояние;

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово - градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);
  • Иванов, Трифон. Гагово - исторически и фотодокументален обзор. С., 1997.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]