Иван Аржентински

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Аржентински
български офицер и писател
Роден
Иван Иванов Василев
12 август 1910 година
Починал
21 ноември 1989 година (79 г.)

НационалностFlag of Bulgaria.svg България
Работил вдраматург, белетрист, редактор
Литература
ПсевдонимИван Аржентински
Иван Босяков
Жанроведрама

Иван Иванов Василев или Иван Аржентински, Иван Босяков е български офицер, белетрист и драматург.[1][2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Гагово на 12 август 1910 г. Завършва гимназиалното си образование в Попово. Членува в нелегални кръжоци и издава литературното списание „Пламък“. От 1937 г. е член на РМС, а от 1938 и на БКП. Следва славянска филология в Софийския университет.[1][2]

През 1930 – 1934 г. работи в Аржентина, където е член на Аржентинската комунистическа партия. След завръщането си в България работи като редактор на вестниците „Хоровод“ и „Литературен критик“. Секретар е на РМС в Гагово. От 1941 до 1944 г. е ятак на партизаните[3]. По време на войната срещу Третия Райх е помощник-командир на четвърти армейски артилерийски полк[4] и кореспондент на вестник „Работническо дело“. След това е командир на полк, главен редактор на Държавно военно издателство, заместник-главен и главен редактор на списание „Български войн“ и председател на Кабинета на военния писател.[1][2]

Член на Съюза на българските писатели. Умира на 21 ноември 1989 г. в София.[1][2]

Награждаван е с орден „За храброст“, IV степен, втори клас.

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

  • 1967 г. – Заслужил деятел на културата
  • 1970 г. – Почетен гражданин на Попово
  • 1974 г. – Народен деятел на изкуството и културата[2]

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Иван Аржентински е автор на пиесите:[1][2]

  • „Буря над Югославия“ (1952)
  • „Бунт“ (1955)
  • „Генерал Заимов“ (1959)
  • „Острието на ножа“ (1965)
  • „Самоотлъчка“ (1966)
  • „Лейтенант Огнянов“ (1967)
  • „Среща с гнева на хората“ (1974)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Енциклопедия на българския театър. София, Книгоиздателска къща „Труд“, 2008. ISBN 9545287713. с. 25. (на български)
  2. а б в г д е Иван Аржентински. // Литературен свят. Посетен на 12.08.2015.
  3. Лалов, И., Костадинова, М и Ташев, Т. Помощник командирите в Отечествената война, ДВИ, 1975, с. 382.
  4. Ташев, Т., „Българската войска 1941 – 1945 – енциклопедичен справочник“, София, „Военно издателство“ ЕООД, 2008, с. 11.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Славова, М. Иван Аржентински. Литературна анкета. София: Български писател, 1988.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]