Козица (област Търговище)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Козица (Област Кърджали).

Козица
Общи данни
Население 344 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 8,483 km²
Надм. височина 263 m
Пощ. код 7833
Тел. код 06032
МПС код Т
ЕКАТТЕ 37748
Администрация
Държава България
Област Търговище
Община
   - кмет
Попово
д-р Людмил Веселинов
(ОБТ, ОСД)
Кметство
   - кмет
Козица
Хасан Хайрола
(ДПС)

Козица е село в Североизточна България. То се намира в община Попово, област Търговище.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селцето Козица е от полупланински тип, разположено на около 13 км северно от град Попово и на 1 км от село Зараево, на един южен склон, на 200 - 300 м надморска височина. Землището му граничи със землищата на селата Садина, Помощица и Зараево, с което е много тясно културно и исторически свързано. По предание първоначално селото се е намирало в местността Ак Пунар (Бял извор), но било изместено заради разразила се чумна епидемия. Съставено е от две махали.

Кратка историческа справка[редактиране | редактиране на кода]

Старото име на селото е било Кечилер („кечи“ означава „коза“). При преименуването с Министерска заповед № 3775, обнародвана на 7 декември 1934 г. е използван буквалният превод на името в умалителна форма - Козица. Бягайки от чумата, според преданието, жителите му се скрили и заживели в гората, където били кошарите за козите им и там основали новото село. Най-ранното отбелязване на името на селото в писмен документ е от 1676 г.

Преди Освобождението селото имало 120 турски и 6 татарски къщи. Татарите се изселили веднага след като войната прикючила, като селото останало чисто турско до 1885 г., когато в него за пръв път се заселили българи - балканджии, които дошли от съседното село Зараево. През 1929 г. в Козица имало 59 турски и 50 български къщи, а през 1974 г. селото набоявало 524 жители, от които 112 семейства българи, две семейства помаци, а останалите жители са били български турци.

В селото постепенно се заселва и помашко население от западните Родопи. Всички помаци в Козица са дошли от Благоевградско (от селата Аврамово, Конарско, Слащен, Годешево и град Якоруда), първоначално през 1973 - 1974 г.

Вражди между отделните общности не е имало и хората живеят в разбирателство.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

  • Останки от антично селище, намиращо се южно от сегашното село;
  • Две надгробни могили, намиращи се северно и североизточно от селото;
  • Джамията на селото;

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Кметове на селото[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Попов, А., Н. Кънев. Попово – градът и околията му. Историко-географски очерк. Попово, 1929.
  • Димитрова-Тодорова, Лиляна. Местните имена в Поповско. С., 2006.
  • Сборници „Попово в миналото“ (1-4);

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Старата джамия изгоряла по време на освободителната война през 1877 г., а църковен храм в селото въобще не е бил построен. През 2007 г. със средства на местните мюсюлмани е построена голяма нова джамия.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]