Малчо Николов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Малчо Николов
български литературен критик
Малчо Николов (фрагмент от обща снимка отпреди 1939 г.) Източник: ДА „Архиви“
Малчо Николов (фрагмент от обща снимка отпреди 1939 г.) Източник: ДА „Архиви“

Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Литературна критика
Малчо Николов в Общомедия

Малчо Николов Малчев, известен като Малчо Николов, е български литературен критик, творил основно в периода между двете световни войни.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 26 октомври 1883 г. Завършва славянска филология в Софийския университет, където негови преподаватели са Иван Шишманов, Михаил Арнаудов, д-р Кръстьо Кръстев и Боян Пенев. Работи като учител и инспектор в Министерството на народното просвещение. Автор е на учебници по литература.

Взема участие във Войните за национално обединение (1912-1918), достигайки до чин запасен капитан.

През 1926 година Николов основава списанието „Българска реч“ и е негов редактор от 1928 до 1943 година, когато списанието е закрито.

Сътрудничи с текстове за списанията „Огнище“ (1919-1933), „Слънце“ (1919-1921), „Демократически преглед“,[1] както и „Златорог“.[2]

Пише критика за почти всички значими фигури в новата българска литература.[1] Изследванията си систематизира в книгите „Литературни характеристики от Ботева до Дебелянова“ (1927), „Литературни характеристики и паралели“ (1928), „История на българската литература“ (1941), с три преработени и допълнени издания с подзаглавия „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“ и „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров“ (1947). „Историята“ е оценена високо от литературния критик Владимир Василев, който я поставя като втори голям сериозен опит след „История на българската литература“ на Божан Ангелов от 1933 година.[2] По-късно обаче книгата е остро критикувана от литераторите-марксисти[1] и като цяло трудовете на Николов не се преиздават и разпространяват.[2]

Умира на 2 март 1965 г.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • „Лириката на Яворов“. 1921.
  • „Кървава песен (от Пенчо Славейков)“. 1923.
  • „Литературни характеристики на българските писатели от Ботева до Дебелянова“. 1927.
  • „Литературни характеристики и паралели“. 1928.
  • „Из съкровищата на нашата поезия. Изтълкувани песни и разкази“. 1937.
  • „Творческият път на Йордан Йовков“. 1938.
  • „Иван Вазов. Животопис и оценка на цялото му творческо дело“. 1939.
  • „Нашата средношколска младеж“. 1939.
  • „Пенчо Славейков. Живот, личност, дело“. 1940.
  • „П. К. Яворов. Човекът и творецът“. 1940.
  • „Христо Ботев. Човекът, поетът и публицистът“. 1940.
  • „История на българската литература от Петка Славейкова до наши дни“. 1941.
  • „От Теодор Траянов до Никола Вапцаров. Литературни характеристики“. 1947.
  • „По върховете на руската литература“. 1961.
  • „Житейски и литературни спомени“. 1962.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Лазар Цветков. „Малчо Николов“. – В: Речник по нова българска литература, София: Хемус, 1994, с.251-252.
  1. а б в Енциклопедия България, том 4, Издателство на БАН, София, 1984, стр. 598-599.
  2. а б в Надежда Александрова, „Литературният критик и историк Малчо Николов и неговите „златорожки страници“, сп. Библиосфера, ISSN 1311-8803

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]