Христо Арнаудов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Христо Арнаудов
български революционер
Снимка от 1907 г. Фото Александър Владиков. Източник Държавна агенция „Архиви“

Роден
Починал
Подпис Hristo Arnaudov Signature (vectorized).svg
Христо Арнаудов в Общомедия

Христо Арнаудов, известен като Афуза, Арнаутина, Попчето и Хафъза[1], е български революционер, гюмюрджински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Христо Арнаудов

Арнаудов е роден на 20 март 1876 година в Мутафа паша, в Османската империя, днес в България. Организира революционния пункт в Хвойна в 1898 – 1899 година като представител на ВМОК. Наема кафенето на селското читалище, което се помещава на долния етаж в къщата на Спас Груев и образува революционен комитет, в който влизат учителят Иван Талев, чиновникът К. Златанов, фурнаджията Иван Македонеца, учителката в Павелско Райна Величкова от Варна, заместена по-късно от Пенка Медникарова и други.[2]

След пристигането на Вълчо Сарафов в Чепеларе, в периода от есента на 1899 до май 1900 година Арнаудов, отново под прикритието на кафеджия, работи в пункта на Чепеларе, където е помощник на ръководителя Сарафов, а при нужда изпълнява и четнически функции.[3] Христо Караманджуков го определя като „доста пъргав и находчив“.[4]

През май 1900 година Арнаудов убива чепеларския кафеджия и турски шпионин Бекир ефенди, напуска Чепеларе и се мести в Хебибчево.[5]

В 1903 година е в четата на Михаил Герджиков и участва в опита за атентат при гара Синекли през февруари.

През Илинденско-Преображенското въстание е войвода в Свиленградско и през август 1903 година извършва нападението срещу село Костюкьой. Войвода е в Гюмюрджинско и Дедеагачко от 1904 година.

Загива на 3 юли 1908 година в местността Тирнево между селата Бадурен и Сачанли, Гюмюрджинско.[6] Там четникът Кючука убива на място войводата, като това е одобрено мълчаливо от четниците. При пристигането в България четата се разпада.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр. 10, 13, 80, 100
  2. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 41.
  3. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51 - 53.
  4. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 51.
  5. Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 54 – 55.
  6. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 11.
     Портал „Македония“         Портал „Македония