Нестор Иванов
| Нестор Иванов | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
1873 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Нестор Иванов е български учител революционер, одрински деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Нестор Иванов е роден в 1871[1] или 1873 година в Одрин в Османската империя. Основно и прогимназиално образование завършва в Одрин през 1884/1885 година, а пети клас в София през 1886 година. След това става учител за година в Чопово, за две в Димотика, а после отваря първото българско училище в Дедеагач, както и в село Габрово. През това време се бори с гъркоманията по места и срещу корумпирания одринския екзархийски архимандрит Софроний. През 1898 година е арестуван от османските власти и лежи в затвор до 1900 година, след което бяга в България.[2]
Работи като начален учител в Пловдив. Влиза във ВМОРО и действа като задграничен представител, като организира изпращането на чети в Тракия. В 1903 година Нестор Иванов е делегат на конгреса на Петрова нива.[3] След това подпомогнат парично от Атанас Николов издава вестник „Балкански новини“. Умира на 23 април 1911 година[4] от туберкулоза или през 1923 година.
Памет[редактиране | редактиране на кода]
Името му носи улица в Пловдив.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 402.
- ↑ Диамандиевъ, Анг. Несторъ Ивановъ // Илюстрация Илиндень 10 (60). Илинденска организация, Октомврий 1934. с. 1 - 2.
- ↑ Караманджуков, Христо Ив. Родопа през Илинденско-Преображенското въстание : Спомени и документи. София, Издателство на Отечествения фронт, 1980. с. 70.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 178-179.
