Чопово

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чопово
Çöpköy
— село —
Страна Флаг на Турция Турция
Регион Мармара
Вилает Одрин
Надм. височина 56 m

Чопово или Чопкьой или Чоп кьой (на турски: Çöpköy) е село в Източна Тракия, Турция, Вилает Одрин, Околия Узункьопрю.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото се намира на 12 километра югоизточно от Узункьопрю.

История[редактиране | редактиране на кода]

В 19 век Чопово е българско село в Узункьоприйска кааза на Одринския вилает на Османската империя. Според "Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника", издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Чок кьой (Tchiok-keui) е село с 340 домакинства и 1758 жители българи.[1] Между 1896-1900 година селото преминава под върховенството на Българската екзархия[2].

Според статистиката на професор Любомир Милетич в 1912 година в селото живеят 400 български екзархийски семейства или 2191 души.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 15 души от Чопово са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Българското население на Чопово е прогонено след Междусъюзническата война в 1913 година. Част от населението на Чопово се заселва в селата Чангърлии, Аджемлер, Ишебеглии, Радомирци. Част от чоповци се заселват в Пловдив, в кварталите „Кючук Париж“ и „Борислав“.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чопово
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Арнаудов, български революционер от ВМОРО[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Георги Делов – Пилата (1881 – ?), български революционер от ВМОРО, куриер[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Димитър Александров, македоно-одрински опълченец, 22-годишен, земеделец, 1 рота на 10 прилепска дружина, ранен на 6 (7) ноември 1912, носител на орден „За храброст“ ІV степен[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Грудев Русков (1901 – 1942), комунистически деец, секретар на ОК на БКП в Сливен[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр. 48 - 49.
  2. Илюстрация Илинден, 1936, бр.79, стр.1
  3. Милетичъ, Любомиръ. „Разорението на тракийскитѣ българи презъ 1913 година“, Българска Академия на Наукитѣ, София, Държавна Печатница, 1918, стр. 300.
  4. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 888.
  5. УСТАНОВЯВАНЕ НА БЕЖАНЦИ В АСЕНОВГРАД И РЕГИОНА В ПЕРИОДА 1923-1928 Г.
  6. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.78
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  8. Списък на убити партизани