Софроний Първов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Софроний Първов
български духовник
Sofronius Parvov.jpg
Роден
1843 г.
Починал
Честване на Св. св. Кирил и Методий в Одрин в 1897 г. В средата е управляващият Одринската епархия архимандрит Софроний Първов

Софроний Първов е български възрожденски църковен деец, архимандрит.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1843 година в Калофер като Първан (Първо) Стоев Първов. Работи като учител в Калофер и въвежда звучния метод на обучение в местното училище в 1870 година. Става свещеник и служи в Пловдив и Свищов. По време на Руско-турската война служи в Горна Студена, а след това в Търново и Карлово. В 1877 година е председател на Карловската българска община.[1]

След създаването на Източна Румелия, в 1881 година е член-секретар на Окръжната постоянна комисия. В 1886 година е удостоен с офикията архимандрит. В 1890 – 1903 година управлява Одринската епархия на Българската екзархия.[1]

Умира на 13 декември 1913 година в Пловдив.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Освобождението 1878: спомени. София, Български писател, 1978. с. 709.
Синесий Скопски управляващ Одринската епархия
(1890 – 1903)
Мелетий Велешки