Любен Кондаков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Любен Кондаков
Любен Захариев Кондаков
български военен летец
Роден
Починал
17 април 1944 г. (29 г.)

Любен Захариев Кондаков е български офицер, капитан, летец-изтребител, един от героите на българските Българските военновъздушни сили. Загива на 29 години при последната бомбардировка на София на 17 април 1944 г. в неравен въздушен бой с англо-американските изтребители.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Любен Кондаков е роден в град Сливен на 14 април 1915 г. На 3 октомври 1937 г. завършва Военно на Негово Величество училище в 56 випуск, произведен е в чин подпоручик и зачислен в Учебния орляк. От 1938 г. служи във 2-ри армейски орляк, от 1939 във Въздушните школи, от 1940 в Изтребителния полк.[1] Обучаван е на висш пилотаж в Изтребителна школа №1 (Jagdfliegerschule 1) край градчето Вернойхен (Werneuchen), източно от Берлин. След завръщането си в България е инструктор в българската изтребителната школа за висш пилотаж. Служи в Трети орляк на 6-и изтребителен авиополк и е един от най-добрите български пилоти по това време.

През 1943 – 1944 г. участва активно в защитата на София и линията ПерникБрезник от бомбардировките на англо-американската авиация. Сваля или поврежда летящи крепости и води успешни въздушни боеве с ескортиращите изтребители. На 17 април 1944 г., „Черния Великден“ с големи загуби за София, софиянци и българските летци-изтребители, Кондаков излита от Божурище, начело на един от орляците от 18 самолета с мисията да пресрещнат врага далеч от столицата. Срещу тях се появават 350 тежки бомбардировача, ескортирани от 100 изтребителя. В боя загиват шестима български пилоти: четирима пилоти от 2/6 орляк: подпоручик Веселин Рачев, поручик Христо Арнаудов, поручик Димитър Попов и подофицер Атанас Кръстев и двама пилоти от 3/6 орляк: поручик Любен Кондаков и подпоручик Иван Стефанов.

Кондаков попада в клещи под кръстосания огън на две четворки вражески самолети. Въпреки че дълго им се изплъзва с майсторски маневри, бива улучен, свидетелстват участници в сражението. Използва релефа – лети по долината на река Струма, но близо до с. Дренково го разкриват и го прострелват.

Останалите летци от двата орляка все пак успяват със стрелбата си да повредят 5 летящи крепости и да свалят един „Мустанг“. В това сражение се проявява и втората българска „жива торпила“ Неделчо Бончев, който със самолета си се врязва във вражески бомбардировач.

В село Дренково, в местността Поповци, има паметник на лобното място на летеца капитан Кондаков. В София улица носи името „Капитан Любен Кондаков“.[2]

Военни звания[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Руменин, стр. 124
  2. Летци загинали за България. // Един завет. Посетен на 27 юли 2018.

Източници[редактиране | редактиране на кода]