Йосиф Петров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Йосиф Петров
български поет и политик
Роден: 14 май 1909 г.
Починал: 16 октомври 2004 г. (95 г.)
Народен представител в:
VII ВНС   

Йосиф Петров е български поет и политик, роден на 14 май 1909 година в с. Чирен, Врачанско.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

До 16-годишна възраст живее в родното си село, където завършва основно образование. След това в София учи в Средното механотехническо училище. През 1931 г. завършва школата за запасни офицери. От 1936 г. до 1940 г. следва „Консулство и дипломация“ в Свободния университет в София, но по семейни причини не се дипломира.

Като учител по галванотехника е бил Хумболтов стипендиант в Германия през 1941–1943 г. Годините от 1956 до 1959 прекарва в концлагера на остров Персин, край с. Белене. През 1969 г. се пенсионира като учител.

Открива 7-то велико народно събрание.

Умира на 16 октомври 2004 г в гр. София.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

Започва да пише стихове на 16-годишна възраст. Първата стихосбирка „Родна земя“ издава през 1939 г. Следват книгите „Под развети знамена“ (1944), „Селски и войнишки хуморески“ (1945), „Босилкова китка“ (1946), „Оранжева земя“ (1947), „Чорапът се разплита“ — комедия (1948). От 1948 до 1990 г. Йосиф Петров твори, но нищо не публикува. След промените от 1989 г. на бял свят се появява стихосбирката му „Вик от каторгата“. През 1991–1993 г. излизат още три нови стихосбирки — „Разпилени пъстроцветия“ (лирика), „Ти ли ме повика, мое родно село“ и „Смях и жлъч“ (хумор и сатира). През 1999 г. от печат излиза книжката му със закачливи стихове „Декамеронки като бонбонки“.