Чирен

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Тази статия е за селото. За подземното газохранилище вижте Чирен (газохранилище).

Чирен
Общи данни
Население 919 души[1] (31 декември 2020 г.)
19 души/km²
Землище 48,512 km²
Надм. височина 300±1 m
Пощ. код 3050
Тел. код 09115
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 81400
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Чирен
Диан Дамянов
(ГЕРБ)
Чирен в Общомедия

Чѝрен е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Чирен се намира на около 13 km северно от областния център град Враца. Разположено е в Западния Предбалкан, в западното подножие на ниския планински рид Милин камък. Климатът е умереноконтинентален, почвите в землището са преобладаващо тъмносиви горски.[2] Надморската височина намалява от около 320 – 330 m в източния край на селото до около 270 m в югозападния му край.

Общински пътища свързват Чирен на юг с Враца, на север със село Девене и на запад със село Лиляче.

В землището на селото има микроязовир.[3]

Населението на Чирен, наброявало 2805 души при преброяването към 1934 г. и 2643 към 1965 г., намалява до 789 (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[4]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 742 лица, за 711 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група, за 6 – към ромска и за 24 не е даден отговор.[5]

История[редактиране | редактиране на кода]

В латинската крепост над селото са намерени статуи от Римската епоха, съхранявани във Врачанския исторически музей. Отделни медни монети – антични тетрадрахми, което говори за доста ранен период. На запад от него към местността Жабокрек се намира природната и археологическа забележителност Божият мост с керамика от римската епоха и останки от военен път в близост до крепостта, която е единствената частично реставрирана крепост във Врачанско. От северната част се виждат основите на дебела и плътна стена, която не е проучена. Името на селото може би е сродно с осетинското (т.е. иранско) cyren-ciren – „ярък пламък“ и чеченското c'erin – „огнен“.

Според археолога Богдан Николов произходът на името е от старобългарската дума за укрепена височина „чир“ и окончанието „-ен“ (както в имената Брус-ен, Ветр-ен, Лип-ен и др.).[6]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

  • Православно християнство

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Учебното дело в Чирен е започнало около средата на XIX в. с известния възрожденец и иконописец Петко Танов като първи учител, но не е известна точната година. През 1876 г. училището в Чирен е затворено в продължение на цяла поради събитията с Ботевата чета на Милин камък.[6]

В селото има действащо читалище „Пробуждане 1906“, основано през 1906 г. Негов първи председател е Делчо Радулчев.

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

На югоизток от „Божия мост“ е пещерата Понора. Полигаро е в подножието на крепостта от изток (Полигар – тържище).

В близост до село Чирен се намира местността Милин камък. Близо до това място (на връх Вола) на 31 май 1876 година, след тежка битка с османлиите, е прострелян поетът-пълководец Христо Ботев.

Чирен е прочут с местността „Божия мост“ – остатък от карстова скала, издълбана от вода и оформена като мост.[7] Друга забележителност е местността „Тиганчето“ – също като Божият мост издълбано от вода. Името му идва от това, че е много дълбоко, а и това са няколко езерца, които се преливат едно в друго. Рекичката, която се влива в Тиганчето извира на около 300 – 400 метра под отвесна скала. Този извор се нарича Жабокрък. Първото езерце се нарича Кутелчето. То е с диаметър около метър и половина и дълбоко 60 см. От него, с водопад, висок около 1 метър водата пада в Тиганчето. След Тиганчето е другото езерце, Тепсията.

Известни личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Чирен

Други[редактиране | редактиране на кода]

Край село Чирен се намира подземно газохранилище.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]