Челопек

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Disambig.svg Вижте пояснителната страница за други значения на Челопек.

Челопек
Храм „Свети Димитър“
Храм „Свети Димитър“
Общи данни
Население 486 души[1] (15 март 2022 г.)
23,4 души/km²
Землище 20,811 km²
Надм. височина 469±1 m
Пощ. код 3043
Тел. код 09111
МПС код ВР
ЕКАТТЕ 80311
Администрация
Държава България
Област Враца
Община
   кмет
Враца
Калин Каменов
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Челопек
Гриша Григоров
(БСП)
Челопек в Общомедия

Челопѐк е село в Северозападна България, община Враца, област Враца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Село Челопек се намира на около 9 km юг-югоизточно от областния център Враца и на около 3 km север-северозападно от река Искър при село Лютиброд. Разположено е в източното подножие на Врачанската планина, върху сравнително стръмен терен с преобладаващ наклон на североизток. Надморската височина в центъра на селото е около 602 m.

Третокласният републикански път III-1004 от Враца през село Паволче минава през Челопек и продължава на запад и север до връх Околчица (Вола). Общински път на югоизток свързва Челопек със село Лютиброд, гара Лютиброд на жп линията София – Горна Оряховица – Варна, както и с второкласния републикански път II-16.

Населението на село Челопек, наброявало 869 души при преброяването към 1934 г. и след колебания в числеността намаляло до 694 души към 1992 г., наброява 483 души (по текущата демографска статистика за населението) към 2020 г.[2]

При преброяването на населението към 1 февруари 2011 г., от обща численост 502 лица, за 496 лица е посочена принадлежност към „българска“ етническа група и за 6 не е даден отговор.[3]

История[редактиране | редактиране на кода]

От района на Челопек досега не са известни исторически паметници. Челопек се появява за първи път с днешното си име в един османски документ от средата на XV век. В края на XVIII век е ограбено и опожарено от кърджалийски банди и оцелелите му жители се пръснали из планинските гори. Като преминала кърджалийската стихия, жителите на Челопек се върнали и обновили селото на сегашното му място.[4]

Училище в село Челопек е основано през 1879 г. като начално, каквото остава до 1926 г., когато е открит и пети клас (първи прогимназиален[5] До 1934 г. са открити VІ и VІІ класове, прогимназията става пълна и получава наименованието Народно основно училище „Христо Ботев“. През следващите години и след 1944 г. училището продължава да съществува до закриването му.[6]

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

Село Челопек към март 2022 г. е център на кметство Челопек.[7][8]

В село Челопек към 2022 г. има:

  • действащо читалище „Огнище – 1930“;[9][10]
  • православна църква „Свети Димитър Солунски“;[11]
  • параклис „Свети Георги Победоносец“ – при влизането в селото по пътя от село Лютиброд.
  • пощенска станция.[12]

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Челопек е родното село на българската героиня баба Илийца, възпята от Иван Вазов в разказа „Една българка“.[13] В Челопек има къща-музей „Баба Илийца“.

В парка край площада в центъра на селото има паметник на загиналите във войните: Балканската, Междусъюзническата, Първата и Втората световни войни.[14]

В селото е изградена туристическа пътека, започваща от къщата-музей „Баба Илийца“, минаваща през горска местност и стигаща до местността „Кривульо“, където е лобното място на войводата Перо Херцеговинеца. Дължината на пътеката е 800 m, а в края ѝ е туристическият заслон „Погледец“. От Погледец може да се продължи към връх Околчица.[15]

Втора екопътека, започваща от къщата-музей, продължава в североизточна посока към историческата местност „Рашов дол“ над Лютиброд, откривайки гледка към Искърския пролом. От Рашов дол пътеката слиза към стръмен дол и стига до мястото, където през 1876 г., при опит да се прехвърлят от другата страна на реката, са убити дванадесет Ботеви четници, водени от Георги Апостолов. Оттук през моста на река Искър, пътят продължава към Черепишкия манастир.[15]

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

Събор на Петковден, когато се готви курбан чорба за здраве на жителите и гостите.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. www.grao.bg.
  2. Справка за населението на с. Челопек, общ. Враца, обл. Враца
  3. Етнически състав на населението на България – 2011 г., ...
  4. Николов, Богдан. От Искър до Огоста. София, ИК „Алиса“, 1996. ISBN 954-596-011-1.
  5. Прòгимнàзия. В миналото – общообразователно училище, което обхваща класовете между началното училище и гимназията.
  6. Информационна система на държавните архиви; архив ДА – Враца – 19, фонд 254 „Народно основно училище „Христо Ботев“ – с. Челопек, Врачанско (1944 – 1953)“; История на фондообразувателя
  7. Справка за събитията за кметство Челопек
  8. Интегрирана информационна система на държавната администрация, Административен регистър, област Враца, кметство Челопек
  9. Детайлна информация за читалище „Огнище – 1930“, село Челопек, община Враца, област Враца
  10. Информационна карта за 2016 г., читалище „Огнище – 1930“, село Челопек, община Враца, област Враца
  11. Към март 2022 г. в регистрите на храмовете при Българската Патриаршия (Българска Патриаршия) няма регистриран храм в село Челопек.
  12. Български пощи, Пощенски станции, област Враца, 3043 Челопек
  13. Антонова, Ива. Къщата-музей на баба Илийца – едно от най-посещаваните места край Враца. // БНР. 21 август 2021. Посетен на 14 декември 2021.
  14. Регистър на военните паметници в област Враца. ІІІ. Община Враца. 34. Област Враца, община Враца, с. Челопек
  15. а б Евгениева, Цветана. Челопек: Туристически пътеки. // Карта на времето – дигитален архив на регион Враца ХХ век. Посетен на 14 декември 2021.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]