Гложене (област Ловеч)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница За другото българско село вижте Гложене (Област Враца).

Гложене
Glozhene village.JPG
Общи данни
Население 1 053 (ГРАО, 2015-03-15)*
Землище 62,163 km²
Надм. височина 323 m
Пощ. код 5740
Тел. код 06901
МПС код ОВ
ЕКАТТЕ 15165
Администрация
Държава България
Област Ловеч
Община
   - кмет
Тетевен
Мадлена Бояджиева-Ничева
(ГЕРБ)
Кметство
   - кмет
Гложене
Милчо Милчев
(коалиция)
Гложене (Област Ловеч) в Общомедия

Гло̀жене (стара форма на името – Гложане[1]) е село в Северна България. То се намира в община Тетевен, област Ловеч. Разположено е в подножието на връх Камен Лѝсец, по десния бряг на река Вит.

История[редактиране | редактиране на кода]

Кръст-свещник из църквата „Свети Никола“, с. Гложене, Тетевенско. Изработен е от меко желязо. Четирикрилен; горните му три крила са разширени (с нарези на кукла); долното базира на многоъгълна ябълка, продължава надолу в колонка с подставка. Изработен е през 1836 г., когато е била обновена църквата. Скициран от Иван Енчев – Видю през 1916 г.

Древност и Античност[редактиране | редактиране на кода]

Следите от човешко присъствие в земите на днешно Гложене, намерени в пещерата Моровица, подсказват, че местността е била обитавана още през късния палеолит (старокаменната епоха), предпоставки за което не липсват – горски масиви, пълни с дивеч, пълноводна река, удобни пещери. Открити са кремъчни оръдия, мелнични камъни, глинени съдове и др.

По-късно районът е населен от траките (в музея на Гложене могат да се видят някои от находките). От римската епоха все още личат пътища, които са водели покрай реката и през Балкана – по билото на Васильовската планина през Връа (върха) над селото, останките на крепост, стражева кула на левия бряг на реката.[2]

Средновековие[редактиране | редактиране на кода]

Според едно предание в далечното минало селото е било разположено малко по̀ на север на левия бряг на реката и се наричало Чѝрен пазар. В началото на XIII век киевският княз Георгий Глож дошъл в България, гонен от татарите, и цар Иван Асен II му предложил тук земя. Според друг вариант на преданието князът с дружината си помогнал на Иван Асен II да свали възкачилия се на престола Борил и в знак на благодарност получил тази земя. На нея, на днешното място, през 1223 г. основал селище и то било наричано по неговото име. Високо на една скала построил и манастир, приличащ на непристъпен средновековен замък-крепост – Гложенския манастир. И друго селище, от западната страна на вр. Камен Лисец – Киевски изво̀р. Преданието казва, че то било на майсторите-руси, които градили манастира.[3][4][5] Исторически факт е, че Иван Асен II си възвръща бащиния престол след около 10-годишно изгнание главно в руските земи, тръгвайки от Киев към 1217 г., с помощта на руски (киевски) дружини, и че те поне частично остават в България.[6] Възможно е също землището да е било част от личните владения на някой от царската фамилия Асеневци и названията в района да са свързани с даренията, които Иван Асен II е правил на Гложенския манастир. Във всички случаи топонимията на района се свързва с времената на Асеневци: гората Азаница (Асеница) край Гложене, махалата Ъсен (Асен), наблизо старинната чешма Царичин (царска).[2] А селището Киевски изво̀р е съществувало много векове, имало е дори вилает Киево; по кърджалийско време част от жителите му се разпръсват и основават две други села – Голям извор и Малък извор, а старото си място почват да наричат Старо село.[3]

По време на османското иго село Гложене се е запазило от потурчване за разлика от други села в този край, които насила приели исляма. Гложенци са били освободени от някои данъци и задължения поради войнишкия статут на селото. По това време то се състояло от отдалечени една от друга махали – Кълбочка, Топилища, Ревентà, Зореница, Клисура, Средно бърдо, Няголова вòда, Молевец, Руновица.[7][8] Според турски регистри от XV век в Гложене е имало 87 български къщи и само 4 турски.[7]

От село Гложене са излезли много хайдути. Известни войводи са Кара Георги, синът му Стоян войвода, Нягол войвода. Народна песен разказва как Стоян станал хайдутин и отмъстил на турците за убийството на баща си – войводата Кара Георги.[9] Предание разказва и за Дели Рада Байрактарка от дружината на Страхил войвода, която загинала в гората край Камен Лѝсец (местността Радино селище).[2]

Възраждане[редактиране | редактиране на кода]

Тясната връзка на селото с Гложенския манастир – голям просветен център през Възраждането, оказва огромно влияние върху гложенци. Около 1820 г. е открито училище, а през 1873 г. двама учители обучават 220 ученика.[10] Неслучайно Стоян Заимов пише:[11] „По интелигентност и численост начело на селата в Тетевенско и Орханийско стои Гложане. Това чисто и голямо българско село има̀ важно значение за първите дни на комитетското дело“. Той посочва, че много гложенци прекарвали в търговия по няколко месеца годишно във Влашко и Сърбия, където явно се революционизирали, но и че основна роля изиграл Васил Йонков.

През 1870 г. Васил Левски основава в Гложене местен революционен комитет, който става един от най-многочислените.[12][13] Председател е Васил Йонков – Гложенеца, един от най-близките приятели и сътрудници на Левски за цяла България. След Арабаконашкия обир, който той не одобрява, е арестуван и поради многото свидетелски показания за революционната му дейност получава една от най-тежките присъди. Другите членове на Гложенския комитет се спасяват, защото Васил Йонков не издава никого, а те успяват да изгорят архива на комитета.[13]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Гложене има свой представител в Учредителното събрание през 1879 г. – Иван Диков Влахов, участник в национално-освободителното движение.

При първото преброяване на населението на Княжество България (1 януари 1881) в Гложене има 241 частни къщи и 4 – общи. Домакинствата са 252. Жителите са 1323 души (681 мъже и 642 жени). От тях двама са на възраст 91 – 95 г. (мъже), трима са на 96 – 100 г. (един мъж и две жени), а над 100-годишни са също трима души (двама мъже и една жена). Майчиният език на всички е български, с изключение на един мъж с гръцки. По религия православни християни са 1294 души, мохамедани – 27, а непознати – 2. По месторождение освен местните хора има и 10 души от Тракия и Македония (6 мъже и 4 жени), един мъж от друга държава и един неизвестен.[14]

При избухването на Балканската война в 1912 г. 5 души от Гложене са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[15]

Още през 1910 г. започва, макар и частична, електрификацията на Гложене:  Димитър Петков Диков – Дюлфера и Иван Кутевски откриват цигларско и дъскорезно предприятие, като за движеща сила била използвана водна турбина, към която имало монтирана малка динамомашина. С нейната електроенергия се осветявала част от селото. Мечтата на Димитър Петков обаче била да построи ВЕЦ и да електрифицира цялото Гложене и той започва това предприятие. Реализира го неговият син, предприемачът Петко Димитров Диков, който построява и през 1937 г. пуска в експлоатация водноелектрическата централа „Лисец”. С построяването на ВЕЦ „Лисец” Гложене е напълно електрифицирано.[8][10]

На 8 март 2007 г. към Гложене са присъединени Зоренишки дол, Лозето, Топилища и Асен.[16]

Религии[редактиране | редактиране на кода]

Източно православие. В Гложене има две църкви:

  • „Св. Никола“ – датирана от Късното средновековие, обновена през 1836 г., сега полуразрушена. Гробищна и в миналото енорийска църква. Има статут на Архитектурно-строителна и художествена недвижима ценност от Възраждането и е с категория от „местно значение“.[17] Нуждае се от спешна консервация и реставрация. Еднокорабна, едноапсидна църква без притвор. Градена от ломен и обработен камък, включително бигор в ъглите. В долните части на апсидата и на стените в олтарната част има долен слой стенописи (фрагментарнозапазени), които могат да се датират най-общо от Късното средновековие. Горният слой стенописи е от обновяването през 1837 г. (патронно изображение в нишата над западния вход с датировка и други стенописи). Иконостасът на църквата е демонтиран и се съхранява в новата църква на Гложене „Св. Димитър“; дърворезбата е в стила на Тревненската школа, а иконите вероятно са от 1835 – 1836 г., дело на Йоан Попович, румънския зограф Войко от Питещи и др.[18]
  • „Св. вмчк Димитър“ – осветена на 21.09.1919 г. Действаща само на големи религиозни празници.

Обществени институции[редактиране | редактиране на кода]

  • Кметството се намира в центъра на селото, на ул. „Йото Николов Врачев“ 50, на втория етаж. Телефон-факс: 06901-22-40
  • Читалище „Цачо Ненов–1897 г.“ До 1948 г. носи името на търновския митрополит Антим Брегалнишки, роден в Гложене; преименувано е под външен натиск (от Върховния читалищен съюз).

Културни и природни забележителности[редактиране | редактиране на кода]

Манастирът „Св. Георги“ – изглед от Гложене
Гложенски водопад „Вара“
  • Гложенски манастир „Свети Георги Победоносец“
  • Гложенски музей
  • Карстов извор и водопад Вара (Въръ) – непостоянен. Неколкостотин метра по-надолу от извора водите му образуват при пълноводие красив 40-метров водопад сред карстови образувания в травертинови скали (бигор). Защитен природен обект. Когато изворът пресъхне се открива голяма водна пещера, от която досега са проучени едва 175 м.[4]
  • Връх Камен Лѝсец (1095 м н.в.) – спуска скални отвеси (около 250-метрови) на север и североизток, северозападните склонове са с вековни гори, по билото има обширни поляни. Гледката от Камен Лисец е изключително панорамна. Гложенският манастир е построен на скален рид, спускащ се от върха.[2][5]
  • Пещера Моровица – двуетажна, дължина на пещерните галерии 3250 м (17-о място в България)[19]
  • Местност Нягулова вода
  • Местност Ямата
  • Бездънният пчелин – пропастна пещера
  • Драганчовица – гигантски кратер с дълбочина повече от 35 м, обрасъл с напомняща джунгла растителност. Това е била огромна пещерна зала, чийто таван е пропаднал и се образувала днешната пропаст.[4] Свързана е с легенда за красива девойка, която отказала на влюбения в нея змей. Той я вкаменил и сега тя стои на дъното, а около нея – сълзите ѝ-езерца.
  • Местност Стефанец
  • Местност Връа (т.е. върха)
  • Местност Воднà пещ

Редовни събития[редактиране | редактиране на кода]

  • 01.05 – Празник на с. Гложене
  • 24.05 – Традиционен „Връовски оброк“
  • 02.08 – Летен панаир
  • 31.10 – Годишнина от освобождението на с. Гложене (1877 г.) Flag of Bulgaria.svg

Личности, родени в Гложене[редактиране | редактиране на кода]

  • Васил Йонков – български националреволюционар, участник в Първата българска легия (1862 г.) и Втората българска легия (1867 – 1868), един от най-близките сътрудници на Васил Левски не само за районите на Ловеч, Троян, Орхание и Етрополе, но и в Южна България, заточеник в Диарбекир, опълченец, участник в Сръбско-българската война. Първи кмет на с. Гложене.
  • Димитър (Дако) Йонков Вутков – брат на Васил Йонков. Участник в четата на Христо Ботев; след разгрома ѝ достига до Сърбия и се включва в Сръбско-турската война. Загива в боя при Ново село, Видинско, на 22 юли 1876 г.
  • Илия Милчев Пандурски – участник в четата на Христо Ботев. Загинал в местността Десеткар, с. Черни Вит.
  • Иван Диков Влахов (1844 – 1919) – член на местния революционен комитет в с. Гложене, търговец, избран за народен представител в Учредителното събрание, I велико народно събрание, IV ОНС, III ВНС и IV ВНС.
  • Антим БрегалнишкиТърновски митрополит

през XX век:

  • Петко Димитров Диков (1904 – 1994) – предприемач, осъществил построяването на ВЕЦ „Лисец“ и електрифицирал Гложене през 1937 г.
  • Йото Николов Врачев – партизанин. Командир на чета в партизански отряд Георги Бенковски, загинал в Брусенската битка
  • Никола Милчев Нешев (Соколов) – партизанин. Командир на II чета в партизански отряд „Георги Бенковски“, загинал в Отечествената война
  • Иван Генов (1916 – 1984) – сърдечно-съдов хирург, професор, дмн, ръководил първата в България клиника по съдова хирургия на Трета градска болница – София
  • Димитър Клисурски (роден 1933 г.) – академик, професор, дн, химик
  • Димитър Братанов (1909 –1996) – български политик от БКП и дипломат
  • Васил Нешев – генерал, началник танкови войски
  • Павлин Димитров – заместник-министър на вътрешните работи (2009 – 2010)
  • Милчо Николов Милчев (Соколов) – заместник окръжен началник на МВР – Ловеч, кмет на село Гложене
  • Петър Хубчев – бивш футболист – национал, четвърти в света на първенството в САЩ през 1994 г., треньор на националния отбор
  • Дачо Николаев Тодоров – доктор на ветеринарно-медицинските науки
  • Николай Милчев – поет
  • Иван Кутевски – артист
  • Данчо Николов – военен инженер, летец. Випуск 1992 г. на ВВВУ „Георги Бенковски“, гр. Долна Митрополия.

Спорт[редактиране | редактиране на кода]

Селото разполага с футболен стадион „Соколов“, на който играе едноименния отбор „Соколов“ от с. Гложене. Към стадиона има две прилежащи баскетболни и едно волейболно игрище. В селото има и открит плувен 25-метров басейн, който се нуждае от ремонт, за да функционира.

Кухня[редактиране | редактиране на кода]

  • Кухнята е българска
  • Мора (рибена супа)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Преброяване на населението в Княжество България. Списък на населените места (1880).
  2. а б в г Данов, Георги. Гложене и Гложенският манастир. С., Медицина и физкултура, 1970 (Малка туристическа библиотека)
  3. а б Ганев, Сп., В. Найденов. Гложенски манастир „Св.в.м.Георги Победоносец“. Ловеч, 1937.
  4. а б в Николова, Р. и Н. Генчев. Книга за България. Хермес, 2008, с. 263 – 267.
  5. а б Тодоров, Йото. Тетевенският край. Пътеводител. С., 1994.
  6. Павлов, Пламен. Руски „бродници“, политически бегълци и военачалници през XII-XIV в.. – В: Бунтари и авантюристи в средновековна България. LiterNet, 2005.
  7. а б Маринов, Хр. и др. Ловеч. Пътеводител. 1989.
  8. а б Аначков, М., Г. Милчев и К. Йотов. Гложене. Исторически очерк. С., ОФ, 1981. (Извадки в сайта на Гложене)
  9. Сб. Народно песенно творчество от Ловешки окръг, 1970.
  10. а б 120 години читалищна дейност в село Гложене. Състав. Ваня Давидова. 2017.
  11. Заимов, Стоян. Миналото. С., БЗНС, 1983, с. 191 – 192.
  12. Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С., Наука и изкуство, 1980
  13. а б Страшимиров, Д.Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том 2. Извори. № 536.
  14. Първо преброяване на населението в България, 1 януари 1881. Преброяване на населението в Княжество България (1880)
  15. „Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 837.
  16. Решение №139 на Министерски съвет. Държавен вестник, бр. 24 от 20 март 2007
  17. Заповед на МК от 24.04.2017
  18. Гергова, Иванка. „Св. Никола“ – Гложене (pdf). // Корпус на стенописите от първата половина на XIX век в България. Институт за изследване на изкуствата – БАН, 2018. с. 333 – 338.
  19. Списък на пещерите в България

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]