Николай Милчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Николай Милчев
български поет
Роден

Националност Флаг на България България
Образование Великотърновски университет
Професия редактор, учител
Литература
Жанрове стихотворение
Дебютни творби „Висока лоза“ (1985)
Награди „Божидар Божилов“
Петя Караколева“ (2009)
Златен ланец
Биньо Иванов“ (2013)
Теодор Траянов“ (2018)
Семейство
Съпруга Цветана Милчева

Уебсайт nikolaymilchev.com

Николай Милчев е български поет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 1 февруари 1958 г. в Плевен. Завършва българска филология във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, където участва в творческите търсения на студентския кръжок „Емилиян Станев“.

Работил е като заместник-главен редактор на в-к „Средношколско знаме“ и в-к „Клас“. Бил е член на редакционната колегия на сп. „Родна реч“. Сътрудничи на целия литературен печат. Негови стихове са излъчвани по Българско национално радио, Българска национална телевизия и др. Автор е на стихове за деца, на текстове за детски песни и на детския мюзикъл „Таласъми без налъми“. Води предаването „Поетична сряда“ в Телевизия 2001, където представя над 50 млади автори.

Учител в 105 СОУ „Атанас Далчев“ в София.

Бил е член на Съюза на българските писатели от 1993 г. Напуска го през 2016 г.

Награди[редактиране | редактиране на кода]

Носител е на следните национални литературни награди:

  • националните литературни награди за студентско творчество (Шумен, 1982)
  • наградата за най-добра първа детска книга – „Бяла залисия“;
  • наградата „Николай Хрелков“
  • наградата на СБП за най-добра детска книга – „Изневиделица“ (1995)
  • наградата Девин (2004)
  • наградата „Божидар Божилов“
  • наградата „Петя Караколева“ (2009)[1]
  • наградата от конкурса „Биньо Иванов“ (2013)[2]
  • наградата „Теодор Траянов“ (2018)[3]

Лауреат е на конкурса „Златен ланец“ на в. „Труд“ (2010)[4].

Номиниран е два пъти за наградата „Балканика“. Негови стихове са превеждани на руски, английски, немски, турски, унгарски и италиански език.

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Висока лоза, изд. „Народна младеж“, 1985
  • Което ще бъде, изд. „Народна младеж“, 1988
  • Лирика, изд. „Мисъл“, 1990
  • Което остава, изд. „Читалище“, 1991
  • Бяла залисия, стихотворения за деца, изд. „Илинда-Евтимов“, 1993
  • Случайно и определено, изд. „Еврика-Ави“, 1994
  • Изневиделица, изд. „Богианна“, 1995
  • Мокра светлина, изд. ОРКП „Мисъл“, 1997
  • Очи широколистни, изд. „Български писател“, 2004
  • Надеждата е бебе с очила, изд. ОРКП „Мисъл“, 2006
  • Само скреж, Нац. музей Земята и хората, 2008
  • Петел от малинов пейзаж, изд. къща „Атон“, 2008
  • Само рисунки, изд. къща „Атон“, 2012
  • Малката поетеса, изд. къща „Петко Венедиков“, 2012
  • Тънък дъжд, изд. „Потайниче“, 2013
  • Прелъст и светогорски стихотворения, изд. „Потайниче“, 2015
  • Ти и котките следобед, изд. „Симолини“, 2017
  • Пейзажи с Лолита, ателия за българска детска литература „Upper earth books“, 2018
  • Ябълковият човек, изд. „Симолини“, 2020

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]