Иван Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Иван Диков Влахов
български революционер, народен представител в Учредителното събрание, търговец

Роден
1850 г.
Починал
15.06.1935 г.
Националност Флаг на България България
Професия търговец

Подпис Signature,Ivan Dikov Vlahov.jpg
Иван Влахов в Общомедия

Иван Диков Влахов е български революционер, член на местния революционен комитет на Левски в Гложене, Тетевенско, [1], Тетевенско, народен представител[2][3] от Гложене (Ловчански окръг на Търновска губерния) в Учредителното събрание [4] , търговец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Диков Влахов е роден през 1850 г. в семейството на Дико Йотов Влахов[5], революционер от Гложене, Тетевенско. [6]

Иван Диков Влахов е народен представител в Учредителното събрание – Търново, 1879 г., където в Протокол №1 от Учредителното събрание е запазен подписа му от 10.02.1879 г., Търново. [7]

Фотографията на Иван Диков Влахов от таблото с портретите на депутатите от Учредителното събрание, Търново, 10.02.1879 г.
Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание /10.02.1879 г./ и за Първото Велико народно събрание /17.04.1879 г./ I ред от ляво на дясно: Цочо Спасов /Троян/, Никола Чернокожев /Ловеч/, Иван Драсов /Ловеч/,Марин П.Луканов /Ловеч/, II ред от ляво на дясно: Анастас Т. Кунчев /Ловеч/, Георги Тишев /от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител/, Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев /Ловеч/, Димитър Н. Пъшков /Ловеч/, III ред от ляво на дясно: Власи Д. Петров /Троян/, Н. Начов /Калофер, учител, секретар/, Иван Диков Влахов /с. Гложене/ и Д.х. Икономов /Троян/
Иван Влахов, Вършец, 1933 г.
Родът на Дико и Дона Влахови от Гложене, Тетевенско, номер 15 е Иван Влахов

Музеят в Гложене съобщава имената на Дико Влахов, децата му Иван Влахов, Дако Влахов, Дона Влахова, Кина Влахова като част от сформирания през 1872 г. от Васил Левски революционен комитет в село Гложене. Писателят-историк Боян Драганов твърди, Кина (сестрата на Иван Диков Влахов) е била сгодена през 1872 г. за Васил Йонков – „един от първите помощници на Левски“. [8]

Журналистката Димитрина Асенова разказва за братята Дако и Иван Влахови и сестра им Кина Влахова от Гложене, които са посрещали Левски в къщата си в Гложене, Тетевенско. [9]

Този факт се описва и от Любомир Дойчев в книгата „Знаменосецът на свободата“. [10]

Братът на Иван Диков Влахов – Дако (монах Данаил от Гложенския манастир) разказва в писмо до Димитър Страшимиров подробности: „Къде е слизал Левски в Гложене. За постоянството на Левски и Васил Йонков. Как се освободили другите гложенци от арест, включително Иван Диков Влахов“. [11]

Иван Влахов участва в Руско-турската освободителна война през 1878 г. и получава орден за храброст, с който е погребан през 1935 г. [12]

След Берлинският конгрес през лятото на 1878 г. Гложене влязло в границите на Княжество България. За свой представител в Учредителното събрание във Велико Търново /10.02.1879 - 16.04.1879/ гложенци изпратили Иван Диков Влахов заради участието му преди Освобождението в местния революционен комитет. [13]

Иван Диков Влахов е народен представител от 27.06.1884 г. до 06.09.1886 г. в IV Обикновено народно събрание, което заседава в салона на читалище „Надежда“ в Търново, в бившото Военно училище в София (Централен дом на армията, сега Централен военен клуб). От втората извънредна сесия народните представители се събират в новопостроената сграда на Народното събрание.

С Указ № 16 от 08.09.1886 г. се насрочват парламентарни избори на 28.09.1886 г. за Трето велико народно събрание. От Тетевенска околия, Ловешко окръжие е избран Иван Д. Влахов от Гложене, земеделец. [14]

С указ № 102 от 22.02.1893 г.  се насрочват парламентарни избори на 18.04.1893 г. за Четвърто велико народно събрание. От Тетевенска околия, Ловешко окръжие, е избран Иван Доков Влахов от Гложене, земеделец. [15]

Когато Иван Влахов се заселва в село Малорад, малорадчани били облечени още в потури, а той – вече търговец – носел костюм, с тесни крачоли на панталоните, които на местните жители изглеждали странно и им приличали на процеп от волска каруца. Така родоначалникът на малорадския род Влахови, получава прозвището „Процепа“. [16]

И за Иван Влахов започват да се носят легенди, свързани с миналото му в революционното гложенско семейство, но често преплетени на новото място с винаги актуалните теми за пари, силна, но неразрешена любов и убийство. Под влияние на тези легенди и без актуален повод през 1896 г. „Селски вестник“ пише за него. [17]

Първи в село Малорад са управлявали стамболовистите – Цоло Иванов, Иван Влахов, Христо Каменов (капитанина), които десетки години управляват селото. [18]

На 23 март 1897 г. в Оряхово се провежда допълнителен избор за Деветото Обикновено народно събрание. Няколко месеца преди това Иван Влахов е добил правото да бъде съдебен заседател. [19]

Къщата на Иван Влахов в Малорад се е намирала на „Старата чаршия“ в центъра на селото. В дома на Иван Влахов е имало малко магазинче, а в стаята до него през 30-те години са се събирали членовете на учреденото през 1919 г. читалище „Просвета“.

Когато на 15 юни 1935 г. Иван Влахов умира, опечалени са роднини и много близки семейства – Гешовски, Атанасови, Белослатински, Българанови, Драндийски, Т. Генови, Петърчовски и Маркови.[20]

Родът на Иван Влахов[редактиране | редактиране на кода]

Родословно дърво с имената на всички деца на Дико и Дона Влахови

Иван Влахов има седем деца. Първата му съпруга Пена (Иваница) Влахова ражда първото му дете Христо. След ранната смърт на Пена (Иваница), Иван Влахов се жени за втората си съпруга Ненка, с която имат шест деца: Донка [21], Димитър Иванов Влахов, Фердинанд, Иванка, Ботьо, Йордан Иванов Влахов[22].

Родословно дърво с имената на всички деца на Иван Влахов

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. местния революционен комитет на Левски в Гложене
  2. народен представител
  3. Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г.
  4. Списък на депутатите в Учредителното събрание 1879 г., Търново
  5. Дико Йотов Влахов
  6. Музей Гложене, Тетевенско, „Факти, имена и други интересни материали, свързани със село Гложене (Членове на революционния комитет в село Гложене)“
  7. Държавна агенция „Архиви“ – Уникални и особено ценни документи – Протокол № 1 от откриването на Учредителното събрание в Търново, свикано да изработи и приеме Конституцията на Княжество България. Търново. 10 февр. 1879 г. Оригинал. Ръкопис.
  8. Боян Драганов, писател-историк, вестник Телеграф, 17.02.2017 г., стр. 28
  9. Димитрина Асенова, журналист, вестник Струма, 17.02.2017 г., стр.2
  10. Любомир Дойчев, „Знаменосецът на свободата“, изд. Народна просвета, 1973 г., стр. 188-189
  11. Димитър Т. Страшимиров, Васил Левски – живот, дела, извори. Том II Извори, издателство Изток-Запад, 2015 г., стр. 437-440
  12. Димитрина Асенова, журналист, вестник Струма, 17.02.2017 г., стр.2
  13. Михаил Аначков, Георги Милчев, Крайо Йотов, „Гложене – исторически очерк“, изд. на Отечествения фронт, София 1981 г.
  14. Държавен вестник, бр. 95 от 07.10.1886 г., стр. 9
  15. Държавен вестник, бр. 90 от 29.04.1893 г., стр. 20-21
  16. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.73
  17. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, 80 – 82 и стр. 90
  18. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр.92
  19. Иван Райкински, Врачанският край от Освобождението до прага на XX век. Политически живот", Библиотека Български северозапад, 2002 г., стр.256
  20. Некрологът на Иван Влахов от 15 юни 1935 г.
  21. Цветан Петров, „Родове от село Михайлово“, издателство ПИК, Велико Търново, 2008 г., стр. 145
  22. Йордан Иванов Влахов

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]