Иван Влахов

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Диков Влахов
български революционер, народен представител в Учредителното събрание, търговец

Роден
1847 г.
Починал
15.06.1935 г.
Националност Флаг на България България
Професия търговец

Подпис Signature,Ivan Dikov Vlahov.jpg
Иван Влахов в Общомедия

Иван Диков Влахов е български революционер, член на местния революционен комитет на Левски в Гложене, Тетевенско, [1] народен представител[2][3] от Гложене (Ловчански окръг на Търновска губерния) в Учредителното събрание [4], търговец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Диков Влахов е роден през 1847 г. в семейството на Дико Йотов Влахов[5], революционер от Гложене, Тетевенско. [6]

Иван Диков Влахов е народен представител в Учредителното събрание – Търново, 1879 г.[7], където в Протокол №1 от Учредителното събрание е запазен подписа му от 10.02.1879 г., Търново. [8]

Фотографията на Иван Диков Влахов от таблото с портретите на депутатите от Учредителното събрание, Търново, 10 февруари 1879 г.
Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание /10.02.1879 г./ и за Първото Велико народно събрание /17.04.1879 г./ I ред от ляво на дясно: Цочо Спасов /Троян/, Никола Чернокожев /Ловеч/, Иван Драсов /Ловеч/, Марин П.Луканов /Ловеч/, II ред от ляво на дясно: Анастас Т. Кунчев /Ловеч/, Георги Тишев /от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител/, Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев /Ловеч/, Димитър Н. Пъшков /Ловеч/, III ред от ляво на дясно: Власи Д. Петров /Троян/, Н. Начов /Калофер, учител, секретар/, Иван Диков Влахов /с. Гложене/ и Д.х. Икономов /Троян/
Иван Влахов, Вършец, ок. 1926 г.
Родът на Дико и Дона Влахови от Гложене, Тетевенско, номер 15 е Иван Влахов

Музеят в Гложене, Тетевенско, съобщава имената на Дико Влахов, децата му Иван Влахов, Дако Влахов, Кина Влахова и майка им Дона Влахова като част от сформирания през 1872 г. от Васил Левски революционен комитет в село Гложене. Писателят-историк Боян Драганов твърди, Кина (сестрата на Иван Диков Влахов) е била сгодена през 1872 г. за Васил Йонков – „един от първите помощници на Левски“. [9] Към семейство Влахови, което е дало 5 членове на местния таен революционен кометет на Левски Иван Унджиев добавя и имената на зетьовете – Христо Бояджиев и Христо Начов – Инджето. [10] [11]

Журналистката Димитрина Асенова разказва за братята Дако и Иван Влахови и сестра им Кина Влахова от Гложене, които са посрещали Левски в къщата си в Гложене, Тетевенско. [12]

Този факт се описва и от Любомир Дойчев в книгата „Знаменосецът на свободата“. [13]

Братът на Иван Диков Влахов – Дако (монах Данаил от Гложенския манастир) разказва в писмо до Димитър Страшимиров подробности: „Къде е слизал Левски в Гложене. За постоянството на Левски и Васил Йонков. Как се освободили другите гложенци от арест, включително Иван Диков Влахов“. [14]

Иван Влахов участва в Руско-турската освободителна война през 1878 г. и получава орден за храброст, с който е погребан през 1935 г. [15]

След Освобождението – живот в Гложене, Тетевенско[редактиране | редактиране на кода]

След Берлинският конгрес през лятото на 1878 г. Гложене влязло в границите на Княжество България. За свой представител в Учредителното събрание във Велико Търново /10.02.1879 - 16.04.1879/ гложенци изпратили Иван Диков Влахов заради участието му преди Освобождението в местния революционен комитет. [16]

Иван Диков Влахов е народен представител от 27.06.1884 г. до 06.09.1886 г. в IV Обикновено народно събрание, което заседава в салона на читалище „Надежда“ в Търново, в бившото Военно училище в София (Централен дом на армията, сега Централен военен клуб). От втората извънредна сесия народните представители се събират в новопостроената сграда на Народното събрание.

С Указ № 16 от 08.09.1886 г. се насрочват парламентарни избори на 28.09.1886 г. за Трето велико народно събрание. От Тетевенска околия, Ловешко окръжие е избран Иван Д. Влахов от Гложене, земеделец. [17]

С указ № 102 от 22.02.1893 г. се насрочват парламентарни избори на 18.04.1893 г. за Четвърто велико народно събрание. От Тетевенска околия, Ловешко окръжие, е избран Иван Доков Влахов от Гложене, земеделец. [18]

Иван Влахов закупува земя в местността Совата, а в село Гложене народняците Резнакови и национал-либералите Влахови били най-имотни. [19]

Възможно е до 1887 г. Иван Влахов да е бил радославист, [20] а след разрива през 1887 г. между четиримата големи в Либералната партия – Цанков, Каравелов, Стамболов и Радославов да е избрал страната на Стамболов.

След Освобождението – живот в Малорад, Врачанско[редактиране | редактиране на кода]

Вероятно след 1890 г. Иван Влахов напуска Гложене и се заселва в с. Малорад, Врачанско. Причините за това може да са лични, професионални или политически. На 24.02.1893 г. се раждата първото му дете в Малорад, Врачанско, на което той дава името на майка си – Дона. Факт е, че след преместването в Малорад той започва да се подписва като Иван В. Влахов. [21]

Когато Иван Влахов се заселва в село Малорад, малорадчани били облечени още в потури, а той – търговец и земеделец – носел костюм, с тесни крачоли на панталоните, които на местните жители изглеждали странно и им приличали на процеп от волска каруца. Така родоначалникът на малорадския род Влахови, получава прозвището „Процепа“. [22]

И за Иван Влахов започват да се носят легенди, свързани с миналото му в революционното гложенско семейство, но често преплетени на новото място с винаги актуалните теми за пари, силна, но неразрешена любов и убийство. Под влияние на тези легенди и без актуален повод през 1896 г. „Селски вестник“ пише за него. [23]

Първи в село Малорад са управлявали стамболовистите – Цоло Иванов, Иван Влахов, Христо Каменов (капитанина), които десетки години управляват селото. [24]

На 23 март 1897 г. в Оряхово се провежда допълнителен избор за Деветото Обикновено народно събрание. Няколко месеца преди това Иван Влахов е добил правото да бъде съдебен заседател. [25]

Къщата на Иван Влахов в Малорад се е намирала на „Старата чаршия“ в центъра на селото. В дома на Иван Влахов е имало малко магазинче, а в стаята до него през 30-те години са се събирали членовете на учреденото през 1919 г. от Ботьо Иванов Влахов и други читалище „Просвета“. [26]

Когато на 15 юни 1935 г. Иван Влахов умира, опечалени са роднини и много близки семейства – Гешовски, Атанасови, Белослатински, Българанови, Драндийски, Т. Генови, Петърчовски и Маркови.[27]

Род и семейство на Иван Влахов[редактиране | редактиране на кода]

Родословно дърво с имената на всички деца на Дико и Дона Влахови

Иван Влахов има 9 деца.

Иван Влахов и Пена Нинова /Иваница/ Влахова от Гложене, Тетевенско, имат син и дъщеря. Синът Дако Иванов Влахов (06.04.1871 – 06.08.1900) е един от петимата българи, които през 1890 – 91 г. учат строително инженество в Техническия университет Виена, а след това от октомври 1891 г. до март 1895 г. продължава следването си в Техническия университет Цюрих, Швейцария (тогава: Федерално политехническо висше училище Цюрих).[28] Член на Асоциацията на завършилите Техническия университет Цюрих.

От 1895 г. Дако Иванов Влахов работи като инженер за проучвания на жп трасета в княжеското българско Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Той е съветник на секционния инженер на жп отсечката Роман – Плевен.

Инженер Дако Иванов Влахов става жертва на своята професия и умира от нараняванията си след сблъсък на два влака между гарите Плевен и Ясен. [29]Музеят на транспорта в Русе разполага с експертна информация за случилото се. [30] На 6 август 1900 г. между Ясен и Плевен, на километър 191, работнически влак се удря с компански влак /частна собственост/, поради минаването на работническия влак през друга линия, без знанието на Ясен. Убит е огнярът от компанския влак. Ранени и изгорени смъртоносно са инженерите Петров, Влахов и началник влака Денев, които умират от раните си. Тежко ранен е един работник от работническия влак и машинистът от компанския влак. Леко ранени са инженер Загорски и един работник от работническия влак. Със Заповед № 141 от 14.08.1900 г. инж. Дако Иванов Влахов се заличава от списъците на чиновниците по ведомството на Строителния отдел и.д. I класа помощник на контролния инженер по постройката на жп линия Роман-Плевен-Шумен, понеже се е поминал на 6 август 1900 г.[31] Иван Диков Влахов има дъщеря Дона Иванова Влахова /1873 – 1877 г./ Тя е убита от черкезки куршум на верандата на Влаховата къща в Гложене, в която е посрещан Васил Левски. Иван Влахов довежда в Малорад, Врачанско, от Гложене, Тетевенско, братовото си дете Христо, чиято майка е починала, а след това с втората си съпруга Ненка Гешовска /Иваница/ Влахова от Малорад, Врачанско раждат шест деца: Донка, Димитър Иванов Влахов (околийски управител на Оряхово и народен представител в 23-то Обикновено народно събрание от БЗНС Врабча 1), Фердинанд, Иванка, Ботьо, Йордан Иванов Влахов.

Родословно дърво с имената на децата на Иван Влахов, с които той живее в Малорад, Врачанско

Признание[редактиране | редактиране на кода]

Конференция на 05.05.2018 г. по повод 180 г. от рождението на Васил Йонков – Гложенеца, организирана от читалището в Гложене, Тетевенско, с подкрепата на Общински съвет Тетевен, дава нова информация за местния таен революционен комитет на Левски в Гложене, Тетевенско, и съхранява спомена и уважението на съвременниците към патриотичното дело на предосвобожденските българи-поборници на Левски, включително Иван Диков Влахов, родителите му Дико и Дона, сестра му Кина, брат му Дако, зетят Христо Начев – Инджето, съпруг на сестра му Кина, и зетят Христо Бояджиев, съпруг на сестра му Пена. [32]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. местния революционен комитет на Левски в Гложене
  2. народен представител
  3. Протоколите на Учредителното Българско Народно Събрание в Търново, 1879 г.
  4. Списък на депутатите в Учредителното събрание 1879 г., Търново
  5. Дико Йотов Влахов
  6. Музей Гложене, Тетевенско, „Факти, имена и други интересни материали, свързани със село Гложене (Членове на революционния комитет в село Гложене)“
  7. Проф. Палангурски Милко, „Учредителите“, изд. Сиела, стр. 81
  8. Държавна агенция „Архиви“ – Уникални и особено ценни документи – Протокол № 1 от откриването на Учредителното събрание в Търново, свикано да изработи и приеме Конституцията на Княжество България. Търново. 10 февруари 1879 г. Оригинал. Ръкопис.
  9. Боян Драганов, писател-историк, вестник Телеграф, 17.02.2017 г., стр. 28
  10. Иван Унджиев, „Васил Левски. Биография“, издателство „Наука и изкуство“, 1980 г., стр 165 – 166
  11. Иван Унджиев, „Васил Левски. Биография“, издателство на БАН, 1993 г., стр.895
  12. Димитрина Асенова, журналист, вестник Струма, 17.02.2017 г., стр.2
  13. Любомир Дойчев, „Знаменосецът на свободата“, изд. Народна просвета, 1973 г., стр. 188 – 189
  14. Димитър Т. Страшимиров, Васил Левски – живот, дела, извори. Том II Извори, издателство Изток-Запад, 2015 г., стр. 437 – 440
  15. Димитрина Асенова, журналист, вестник Струма, 17.02.2017 г., стр.2
  16. Михаил Аначков, Георги Милчев, Крайо Йотов, „Гложене – исторически очерк“, изд. на Отечествения фронт, София 1981 г.
  17. Държавен вестник, бр. 95 от 07.10.1886 г., стр. 9
  18. Държавен вестник, бр. 90 от 29.04.1893 г., стр. 20 – 21
  19. Мильо Павлов, „Революционното минало на Тетевенския край“, Тетевен, 1976 г., стр. 20 – 21
  20. Лазар Христов, Записки, кметство Гложене, община Тетевен, 60-те години, 20 век
  21. Вестник МОНТ ПРЕС, бр.28, 17 – 23 юли 2018 г., стр.5 и стр.7
  22. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр.73
  23. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, 80 – 82 и стр. 90
  24. Петър Цанов, „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010 г., стр.92
  25. Иван Райкински, Врачанският край от Освобождението до прага на XX век. Политически живот", Библиотека Български северозапад, 2002 г., стр.256
  26. Петър Цанов „История на Малорад“, издателство „Пропелер“, 2010, стр. 97
  27. Некрологът на Иван Влахов от 15 юни 1935 г.
  28. Железопътен сборник, ежемесечно списание, издава Министерството на общесвените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, Том V – година III (1898)
  29. Вестник Посоки, областен вестник Плевен, бр. 65, 15 – 17 юни 2018 г., стр.4
  30. Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Дирекция на железниците, Статистически сведения на БДЖ през 1900 г., София, Държавна печатница, 1901 г.
  31. Железопътен сборник, ежемесечно списание на Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, том X – година V (1900)
  32. Димитрина Асенова, журналист, вестник Струма, 22.05.2018 г., стр. 6

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]