Иван Влахов

Добавяне на препратки
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Иван Диков Влахов
български революционер, народен представител, търговец
Депутат от Учредителното събрание, Търново, 10 февруари 1879 г.
Депутат от Учредителното събрание, Търново, 10 февруари 1879 г.
Роден
1844 г.
Починал
15 август 1919 г. (75 г.)
Националност България
Работилтърговец
Политика
Депутат
УС   I ВНС   IV ОНС   III ВНС   IV ВНС   
Семейство
БащаДико
МайкаДона
СъпругаПена
ДецаДако, Дона
Подпис
Иван Диков Влахов в Общомедия

Иван Диков Влахов е деец на българското националноосвободително движение, народен представител в Учредителното събрание, в I ВНС, IV ОНС, III ВНС, IV ВНС, търговец.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Диков Влахов е роден в с. Гложене, Тетевенско, през 1844 г.[1] (или 1847[2]). Родителите му Дико Йотов Влахов и Дона Витанова Йотова (Диковица Влахова) имат шест деца: Иван, Пена, Дако, Кина, Никола и Витан. Когато през 1870 г.[3][4] Васил Левски основава в Гложене местния революционен комитет, цялото семейство (освен невръстните Никола и Витан), се включва в дейността му. Бащата Дико и майката Дона, синовете Иван и Дако са членове на комитета. Сестрата Кина, според някои източници,[5] също. Тя се сгодява през 1872 г., в навечерието на Арабаконашкия обир, за Васил Йонков – Гложенеца, но след ареста и осъждането му на 15 години каторга в Арганамаденските рудници се омъжва за друг член на комитета – Христо Начев-Инджето. Сестрата Пена е омъжена също за член на революционния комитет – Христо Милчев Бояджиев, чиито брат и баща също са участници в комитета. Васил Левски е нощувал в къщата и на Дико Влахов, и на Иван Диков Влахов.[5][6][7][8][3][9] След предателството на Димитър Общи и ареста на Васил Йонков гложенците (вкл. и Иван Д. Влахов) избягват ареста чрез подкупване на турския служител и унищожаване на попадналите в турците документи.[7] Дако Диков Влахов (монах Данаил от Гложенския манастир) разказва в писмо до Димитър Страшимиров подробности: „Къде е слизал Левски в Гложене. Съучастници в Гложене. Как е станало предателството. За постоянството на Левски и Васил Йонков. Как се освободили другите гложенци от арест.“[7]

След Освобождението[редактиране | редактиране на кода]

Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното народно събрание (10 февруари 1879 г.) и за Първото велико народно събрание (17 април 1879 г.) I ред от ляво надясно: Цочо Спасов (Троян), Никола Чернокожев (Ловеч), Иван Драсов (Ловеч), Марин П. Луканов (Ловеч), II ред от ляво надясно: Анастас Т. Кунчев (Ловеч), Георги Тишев (от Свищов – тогава Ловчански окръжен управител), Д-р В. Каракановски от Ловеч, Михал Димчев (Ловеч), Димитър Н. Пъшков (Ловеч), III ред (прави) от ляво надясно: Власи Д. Петров (Троян), Н. Начов (Калофер, учител, секретар), Иван Диков Влахов (с. Гложене) и Д.х. Икономов (Троян)

След Берлинския конгрес през лятото на 1878 г. Гложене влязло в границите на Княжество България. За свой представител в Учредителното събрание в Търново (10 февруари 1879 – 16 април 1879) хората от района изпращат Иван Диков Влахов[10][11][12] – избран чрез пряк вот от народа (т. нар. изборна квота) за народен представител от Ловчански окръг на Търновската губерния.

Името му фигурира в документите на Учредителното събрание:

  • в „Списък на членовете на Търновското народно събрание за разглеждане на Органическия устав“.[13]
  • под Протокол № 1 от откриването на Учредителното събрание.[14] Запазен е саморъчният му подпис.[15]
  • под Търновската конституция (Органически устав на Княжество България).[16] Запазен е саморъчният му подпис.[17]

На първия документ той фигурира като Иванчо Диков, на втория – като Иван Диков, а под Търновската конституция се подписва с трите си имена – Иванчо Д. Влахов.

Снимки на Иван Диков Влахов виждаме на две места – в представителното табло със снимки на всички депутати[10][18] и на снимката „Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното и за първото велико народно събрание“[19]

Иван Диков Влахов е народен представител в Първото велико народно събрание (17 април 1879 – 16 юни 1879).[19]

Народен представител в Четвъртото обикновено народно събрание в Търново (27 юни 1884 – 6 септември 1886). В стенографските дневници е записан като Иван Диков.[20][21]

Народен представител в Третото велико народно събрание (19 октомври 1886 – 1 ноември 1887) – от Тетевенска околия, Ловешко окръжие е избран Иван Д. Влахов от Гложене, земеделец.[22][23][24]

Народен представител в Четвъртото велико народно събрание (3 май – 17 май 1893) – от Тетевенска околия, Ловешко окръжие, е избран Иван Диков Влахов от Гложене, земеделец.[25][26][27]

Семейство[редактиране | редактиране на кода]

Иван Диков Влахов е женен за Пена Нинова (Иваница Влахова) от Гложене, Тетевенско.

През 1871 им се ражда син. Дако Иванов Влахов (6 април 1871 – 6 август 1900) завършва Реална гимназия в София (1890). Става строителен инженер – следвал в Техническия университет Виена (1890 – 1891), завършил образованието си (1895) в Техническия университет в Цюрих, Швейцария (тогава: Федерално политехническо висше училище).[28] От 1895 г. Дако Иванов Влахов работи като инженер за проучвания на жп трасета в българско Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията. Той е съветник на секционния инженер на жп отсечката Роман – Плевен. Инженер Дако Иванов Влахов загива при жп катастрофа – сблъсък на два влака между гарите Плевен и Ясен. Загива от получените тежки изгаряния.[29] Музеят на транспорта в Русе разполага с експертна информация за случилото се.[30][31]

Иван Диков Влахов има и дъщеря Дона (1873 – 1877). Още дете, тя е убита от черкезки куршум на чардака на къщата им в Гложене.

Други деца не е имал.[32] Той и жена му отглеждат в семейството си и едно момиче, помощница в домакинството, но приемано почти като дъщеря – и то с име Пена. През 1903 г., след смъртта на сина им Дако, Иван Д. Влахов и жена му Пена осиновяват едно от децата на брат му Дако Д. Влахов (монах Данаил) – Иван.[33] Вероятно мъката на семейството по загиналите деца, желанието да имат наследник, както и решението на брата Дако Д. Влахов след смъртта на съпругата си да стане монах в Гложенския манастир, са причината за това те да приемат като свое вече 15-годишното дете.

Иван Диков Влахов умира на 15 август 1919 г. в с. Гложене.[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Списък на избирателите от Гложенска селска община, Тетевенска околия, приключен на 1 юни 1909 г. ЦДА, фонд 173К, опис 2, а.е. 3512.
  2. ↑ а б Смъртен акт № 87/1919 г., с. Гложене.
  3. ↑ а б Унджиев, Иван. Васил Левски. Биография. С.,Наука и изкуство, 1980, с. 164 – 166.
  4. ↑ Унджиев, Иван. Тетевен и Тетевенският край в национално-революционното движение. В: Тетевен. С., ОФ, 1977, с. 72 – 114.
  5. ↑ а б местния революционен комитет на Левски в Гложене
  6. ↑ Музей Гложене, Тетевенско, „Факти, имена и други интересни материали, свързани със село Гложене (Членове на революционния комитет в село Гложене)“
  7. ↑ а б в Страшимиров, Димитър Т. Васил Левски. Живот, дела, извори. Том II. Извори. № 536. С., Изд. Изток-Запад, 2015 г., с. 437 – 440.
  8. ↑ Боян Драганов, писател-историк, вестник Телеграф, 17.02.2017 г., стр. 28
  9. ↑ Дойчев, Любомир. Знаменосецът на свободата. С., Народна просвета, 1973, с. 188 – 189.
  10. ↑ а б народен представител
  11. ↑ Михаил Аначков, Георги Милчев, Крайо Йотов, „Гложене – исторически очерк“, изд. на Отечествения фронт, София 1981 г.
  12. ↑ Палангурски, Милко. Учредителите. С., Сиби, 2014, с. 81.
  13. ↑ ЦДА, ф. 111, оп. 1, а.е.120, лист 25 гръб.
  14. ↑ ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е.3119.
  15. ↑ Подпис
  16. ↑ ЦДА, ф. 173К, оп. 6, а.е. 3116.
  17. ↑ 212.122.187.196:84
  18. ↑ Списък на депутатите в Учредителното събрание)
  19. ↑ а б Снимка „Народните представители от Ловчанския окръг за Учредителното и за първото Велико народно събрание“. Троян – Музей на занаятите, фонд „Снимки българско Възраждане“ (Вж), № 169. Публикувана и в албума „140 г. град Троян“.
  20. ↑ Дневник (стенографически) на Четвъртото обикновено народно събрание. Извънредна сесия.
  21. ↑ Дневници на Четвъртото обикновено народно събрание. Първа редовна сесия. Книга първа. С., 1885. с. 1.
  22. ↑ Дневник (стенографически) на Третото Велико народно събрание във Велико Търново. Отворено на 19 октомврий 1886, а закрито на 1 ноемврий 1886. Собствено издание на Народното събрание.
  23. ↑ Табло със снимките на народните представители в III ВНС. ЦДА, фонд 173K, опис 6, а.е. 3128.
  24. ↑ Държавен вестник, бр. 95 от 07.10.1886 г., стр. 9
  25. ↑ Дневници (стенографически) на Четвъртото Велико народно събрание във Велико Търново, отворено на 3 май 1893 – затворено на 17 май 1893. Собствено издание на Народното събрание. София, печатница и литография на Янко С. Ковачев, 1893.
  26. ↑ Табло със снимките на народните представители в IV ВНС, ЦДА, фонд 173K, опис 6, а.е. 3129
  27. ↑ Държавен вестник, бр. 90 от 29.04.1893 г., стр. 20 – 21
  28. ↑ Железопътен сборник, ежемесечно списание, издава Министерството на общесвените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, Том V – година III (1898)
  29. ↑ Вестник Посоки, областен вестник Плевен, бр. 65, 15 – 17 юни 2018 г., стр.4
  30. ↑ Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, Дирекция на железниците, Статистически сведения на БДЖ през 1900 г., София, Държавна печатница, 1901 г.
  31. ↑ Железопътен сборник, ежемесечно списание на Министерство на обществените сгради, пътищата и съобщенията, отделение Търговско, том X – година V (1900)
  32. ↑ Христов, Лазар. Ръкопис за Гложене и гложенските родове. [съхраняван в кметството и в читалището на с. Гложене, Тетевенско]. с. 29.
  33. ↑ Държавен вестник, бр. 227 от 15.10.1903, с. II-III.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Войнова, Вергиния. Аз, внучката на стамболовиста Иван Влахов. Смилков, Благоевград, 2023. ISBN: 978-619-7565-21-8
     Портал „Биографии“         Портал „Биографии“          Портал „Политика“         Портал „Политика“          Портал „История на България“         Портал „История на България“          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Иван_Влахов&oldid=12134536“.