Янаки Янев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Янаки Янев
български революционер

Роден
Янаки Янев в Общомедия

Янаки (Наки) Янев, наричан Лавчанчето, Кичевски, [1] е български революционер, кичевски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Кичевската чета на войводите Наки Янев (1) и Арсо Локвички (2) и подвойводата Максим Ненов (3)

Роден е в кичевското село Лавчани, което тогава е в Османската империя. През октомври 1897 година влиза в първата кичевска чета на ВМОРО на Дуко Тасев[2]. През лятото на 1901 година пристига в Поречието начело на чета от пет души, подготвена от Сръбската пропаганда. ВМОРО проследява четата и е посрещната от битолския началник Никола Русински, който им предлага да влязат в организацията и Янев и вторият войвода Арсо Мицков приемат.[3]

Янев става войвода в Дебърско. Негови четници са помощникът му Максим Ненов, Павел Караасанов и Кръстьо Асенов.

Четата на Янаки Янев с Кичевско-Дебърското ръководно тяло през 1903 година. На снимката са още Лука Джеров, Христо Настев, Климент Групчев, куриерката Пеповица и други
Паметник на Арсо Мицков и Янаки Янев в Подвис, Кичевско

Янев е делегат на Смилевския конгрес, който го определя за кичевски районен началник. През Илинденско-Преображенското въстание дава сражение на планината Душегубица. След въстанието е сред малкото войводи останали в района си. До 1907 година е дебърски войвода, след което емигрира в България и се установява в София на лечение.[4]

След Младотурската революция се връща в Македония. През септември 1910 година по време на обезоръжителната акция на младотурците е арестуван, бит до припадък и отведен в Кичево, за да бъде съден от военнополеви съд.[5]

Участва в Балканската и Междусъюзническата войни като доброволец в Македоно-одринското опълчение.[6] Служи в 1 рота на 11 серска дружина и в Сборната партизанска рота на МОО. Носител е на кръст „За храброст“ ІV степен.[7] През 1917 година подписва Мемоара на българи от Македония от 27 декември 1917 година.[8]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис. ВМОРО – псевдоними и шифри 1893-1934, Звезди, 1999, стр.46, 73
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002 г., стр.20.
  3. Силянов, Христо. „Освободителните борби на Македония“, том I, София, 1993, стр. 276-277.
  4. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 195.
  5. Дебърски глас, година 2, брой 24, 2 октомври 1910, стр. 2.
  6. Дървингов, Петър. История на Македоно-одринското опълчение, Том II, 1925, стр. 608
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 821.
  8. Македония. Сборник от документи и материали, Издателство на БАН, София, 1978, стр. 607.
     Портал „Македония“         Портал „Македония