Деян Димитров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Деян Димитров
български революционер

Роден
Починал
Песочани, Османска империя
Деян Димитров в Общомедия

Деян Мицков Димитров — Карпата[1] е български революционер, охридски войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Четата на Деян Димитров
Борбата въ Костурско и Охридско (до 1904 г.). По спомени на Иванъ Поповъ, Смиле Войдановъ, Деянъ Димитровъ и Никола Митревъ. Съобщава Л. Милетичъ. София, Материяли за историята на македонското освободително движение, Издава Македонскиятъ Наученъ Институтъ, Книга III, Печатница П. Глушковъ, 1926.

Димитров е роден на 9 март (22 март нов стил) 1873 година в Лактине, в Османската империя, днес в Северна Македония. Самоук, работи като каменоделец във Варна и Русе между 1890-1901 година. В 1901 година се присъединява към ВМОРО и е четник при Тале Горанов, а от 1902 година е подвойвода на Никола Русински в Дебърцата, Охридско с 9 души четници.[2] Секретар на Деян войвода, който е неграмотен, е Ташко Арсов.[3] Четата на Димитров унищожава сейменина и кръволок Ризо както и серия предатели в Охридско.[4]

В средата на март четата на Деян Димитров е обградена от турски аскер в Ърбино. Успява да разбие обръча и да избяга с четата си, но войводата на притеклата му се на помощ чета Тома Давидов е убит.[5][3]

През юни 1903 година Деян е изпратен в друг район[3] и негов секретар е Христо Ангелов — Гроздан.[6] По време на Илинденско-Преображенското въстание взема участие в сражението при Сирулски рид, Гърмешница и други, а след въстанието през Куманово и Враня пристига в Княжество България на 14 ноември. Димитров се завръща в Македония през юни 1905 година и до края на годината действа във Велешко срещу Сръбската въоръжена пропаганда в Македония. От началото на 1906 година до Хуриета от юли 1908 година действа като помощник войвода на Петър Чаулев в Охридско[7].

През септември 1912 година, в навечерието на Балканската война, е заловен от турците, изведен е в местността Опчелин край Песочани, облят е с газ и е запален жив.[9][10]

Паметникът „Паднали за свободата на Македония“ в Кюстендил с името на Димитров (предпоследен във втората колона).

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 51.
  2. Петров, Тодор. Нелегалната армия на ВМОРО в Македония и Одринско (1899-1908), Военно издателство, София, 2002, стр. 52.
  3. а б в Фељтон „Илинденски сведоштва“: Од Ташко Арсов, Дебрца (28). // Вечер, 09/07/2018. Посетен на 11 октомври 2020 г.
  4. Силяновъ, Христо. Освободителнитѣ борби на Македония. Т. I. Илинденското възстание. София, Издание на Илинденската Организация, 1933. с. 103.
  5. Спомени на Георги Христов
  6. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 30.
  7. Георгиев, Величко, Стайко Трифонов. История на българите 1878 – 1944 в документи, том 1 1878 – 1912, част втора, стр. 475-481., „Българските революционни чети в Македония според доклад на А. Тошев до министъра на външните работи и изповеданията Д. Станчов“
  8. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 47.
  10. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 134.
     Портал „Македония“         Портал „Македония