Ърбиново
| Ърбиново Арбиново | |
 Панорамен поглед към село Ърбиново от магистралния път Кичево - Охрид | |
  Ърбиново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 967 m |
| Население | 26 души (2002) |
| Пощенски код | 6346 |
| Ърбиново в Общомедия | |
Ърбиново или по-често срещано в старата литература като Ърбино или Хърбино[1] (на македонска литературна норма: Арбиново) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Ърбиново е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Харбино (Harbino) е посочено като село с 40 домакинства със 122 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Хърбино има 20 къщи.[3]
Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърбино е населявано от 280 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ърбино е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбино има 320 българи екзархисти.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Ърбино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
В 1922 година е построена църквата „Свети Атанасий“.[8]
Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители македонци.[9]
| Националност | Всичко |
| македонци | 26 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Ърбиново
Анастас Груйов Ангелов (1876 - след 1946), български революционер от ВМОРО[10]- Блаже Николов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[11]
- Йонче Недев Стрезов, български революционер от ВМОРО[12]
- Коста Иванов, български революционер, помощник-войвода на Деян Димитров. През Илинденско-Преображенското въстание начело на чета участва в битките при Издеглаве, Мраморец и други.[13]
- Спасе Търпев Траянов, български революционер от ВМОРО[12]
Траян Петровски (1939 – 2021), поет и писател от Северна Македония- Филип Йолев Велянов (1866 - след 1946), български революционер от ВМОРО[10]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 243.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
- ↑ Христијански храмови и свети места во Охридско // Македонска нација, 12 мај 2010 г. Посетен на 13 януари 2020 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА - Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 62.
| |||||||||||
