Ърбиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Ърбиново
Арбиново
Панорамен поглед към село Ърбиново от магистралния път Кичево-Охрид
Панорамен поглед към село Ърбиново от магистралния път Кичево-Охрид
Macedonia relief location map.jpg
41.3706° с. ш. 20.8289° и. д.
Ърбиново
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 967 m
Население (2002) 26 души
Пощенски код 6344
Ърбиново в Общомедия

Ърбиново или по-често срещано в старата литература като Ърбино или Хърбино[1] (на македонска литературна норма: Арбиново) е село в община Дебърца на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Ърбиново е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Харбино (Harbino) е посочено като село с 40 домакинства със 122 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Хърбино има 20 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Ърбино е населявано от 280 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ърбино има 320 българи екзархисти.[5]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Ърбино са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 26 жители македонци.[7]

Църквата „Свети Димитър“ в Ърбиново

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ърбиново

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 243.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162 – 163.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  8. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник. София, 2001, стр. 62.
Населени места в Община Дебърца Flag of Debarca Municipality.svg
Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново
Исторически села: Алистрати | Смолени
     Портал „Македония“         Портал „Македония