Траян Петровски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Траян Петровски
Трајан Петровски
писател от Северна Македония
Роден

Образование Скопски университет

Траян Саве Петровски (на македонска литературна норма: Трајан Петровски) е писател, поет, публицист и преводач от Северна Македония, лустриран като сътрудник на югославските тайни служби през 2012 година[1].

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1939 година в охридското село Ърбиново. Завършва Юридическия факултет на Скопския университет. В периода 1962-1980 година активно сътрудничи на югославските тайни служби по линия на пробългарски настроени писатели, македонски националисти и следи за антикомунистическа и антиюгославска дейност.

Бил е посланик на Република Македония в Турция, Саудитска Арабия, Обединените арабски емирства и Централно-азиатските държави.

Член е на Дружеството на писателите на Македония и е бил негов председател. Член е на Съюза на литературните преводачи на Македония и на Македонския ПЕН център.

Творчество[редактиране | редактиране на кода]

  • И падина и гороцвет (поезия, 1964),
  • Опаленик (поезия, 1967),
  • Благослов на лебот (поезия, 1969),
  • Водици (поезия, 1969),
  • Дреновина (поезия, 1971),
  • Огненото лице на Дебарца (монография, 1972),
  • Вовчето Киро (роман за деца, 1973),
  • Горчлив австралиски патопис (1974),
  • Ни ден ни гробнина (поезия, 1974),
  • Говорот на селаните (поезия, 1980),
  • Време Литово и Аждерово (разкази, 1982),
  • Запеј, запеј (песни за деца, 1982),
  • Старо лозје (поезия, 1983),
  • Анадолските ветрови (поезия, 1983),
  • Сфинга (поезия, 1985),
  • Девствена причесна (роман, 1985),
  • Асхаровци (роман, 1987),
  • Каирска магија (запис, 1988),
  • Смалувањето на човекот (разкази, 1988),
  • Житија караормански (записи, 1989),
  • Разговори со Прличев (поезия, 1989),
  • Заклетва за простодушните (роман, 1991),
  • Дервишки прстен (роман, 1994),
  • Здравица за потомците (роман, 1995),
  • Босфорско завештание (поезия, 1996),
  • Верување во Охрид (поема, 1996),
  • Живеам во Азија (поезия, 2000),
  • Беседења по дервишки (поезия, 2000).

Носител е на наградите: „Рациново признание“, „Кочо Рацин“, „Детска Радост“, „Ванчо Николески“, „Григор Пърличев“, „Златен Юпитер“ на град Тосия (Турция), „Златно перо“ и „Повелба на града Охрид“.[2]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония