Цървена вода (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за охридското село. За селото в Торбешията вижте Цървена вода (община Студеничани).

Цървена вода
Црвена Вода
Цървена вода с църквата „Свети Атанасий“
Цървена вода с църквата „Свети Атанасий“
North Macedonia relief location map.jpg
41.3° с. ш. 20.8° и. д.
Цървена вода
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 959 m
Население 23 души (2002)
Пощенски код 6344
Цървена вода в Общомедия

Цървена вода (на македонска литературна норма: Црвена Вода, е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад. Разположено е в източното подножие на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Цървена вода е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Цървена вода (Tsrvéna-voda) е посочено като село с 35 домакинства с 88 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Цървена вода има 30 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Цървена вода е населявано от 290 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Цървена вода има 320 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 23 жители македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 23
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Цървена вода
  • Flag of Macedonia.svg Ванчо Николески (1912 – 1980), писател от Социалистическа република Македония, автор на детска и юношеска литература, роден и починал в Цървена вода
  • Flag of Macedonia.svg Веле Митаноски (р. 1949), политик от Северна Македония, депутат от НСДП
  • Flag of Bulgaria.svg Велян Христов Балтаков, български революционер от ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Дойчин Силянов, български революционер от ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Йон Божинов, български революционер от ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Митре Танев, български революционер от ВМОРО[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Лазар Филчев, български революционер от ВМОРО[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Пане Йосифов, български революционер, войвода на ВМОРО, по време на Илинденско-Преображенското въстание се сражава на 30 август при Цървена вода[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Трайчев, български революционер от ВМОРО[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  7. а б в Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  8. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 68.
     Портал „Македония“         Портал „Македония