Оровник (община Дебърца)
Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в Гърция вижте Оровник (дем Преспа).
| Оровник Оровник | |
| — село — | |
 Панорама | |
  Оровник | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 913 m |
| Население | 440 души (2002) |
| Пощенски код | 6000 |
| МПС код | ОН |
| Оровник в Общомедия | |
Оровник (на македонска литературна норма: Оровник) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 7 километра северозападно от Охрид, близо до брега на Охридското езеро.
История
[редактиране | редактиране на кода]В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 26 лица (мъже) в Оровник дължат данък, като 19 от тях са от средна категория, а 7 - най-ниска категория.[1]
В османски документи от средата на ХIХ век селото се споменава и като „Раховник“. В 1852 година в Раховник се намира чифлик на Мехмед бег.[2]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оровник (Orovnik) е посочено като село с 45 домакинства със 118 жители българи.[3]
Според Васил Кънчов в 90-те години Оровник чифлик има 15 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Ороовник е населявано от 140 жители, всички българи християни.[5]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оровник е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[6]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оровник има 160 българи екзархисти.[7]
През 1904-1905 година за мухтар на селото е назначен Лигор Наум, а за членове на управлението - Митре Йован и Стойче Митре.[8]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Оровник е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 195 жители.[9]
Църквата „Свети Илия“ е изградена в 1927 година. Изписана е от Доне Доневски. Църквата „Света Петка“ е изградена и осветена на 8 август 1995 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски. Живописта в църквата е дело на зографа Круме Петрески от село Козица, Кичевско. Темелният камък на църквата „Света Неделя“ е осветен и поставен на 10 ноември 1996 година, а църквата е осветена на 27 юли 1997 година от владиката Тимотей.[10]
Според преброяването от 2002 година селото има 440 жители.[11]
| Националност | Всичко |
| македонци | 439 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 27.
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 194-196, 224.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
| |||||||||||
