Горенци (община Дебърца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
| Горенци Горенци | |
|---|---|
  Горенци | |
| Страна |  Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 1077 m |
| Население | 316 души (2002) |
| Пощенски код | 6341 |
| МПС код | ОН |
| Горенци в Общомедия | |
Горенци (на македонска литературна норма: Горенци) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено на 8 километра северозападно от Охрид.
История[редактиране | редактиране на кода]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци (Gorentzi) е посочено като село с 37 домакинства с 16 жители мюсюлмани и 87 българи.[1]
Според Васил Кънчов в 90-те години Горенци чифлик има 10 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци е населявано от 130 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 160 българи екзархисти.[4]
Църквата „Света Троица“ е изградена в 1923 година. Днешната църква е изградена в периода от 1990 до 1992 година, а е изписана в 2001 година. Иконите в църквата са дело на иконописеца Рафаил Кръстев от Лазарополе, изписани в 1923 година. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1990 година. Църквата „Свети Атанасий“ е изградена на основите на по-стара църква в 1988 година.[5]
Според преброяването от 2002 година селото има 316 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 169 |
| албанци | 145 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-14
| |||||||||||
