Направо към съдържанието

Горенци (община Дебърца)

Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.

Горенци
Горенци
41.1897° с. ш. 20.7573° и. д.
Горенци
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областСтружко поле
Надм. височина1077 m
Население316 души (2002)
Пощенски код6341
МПС кодОН
Горенци в Общомедия

Горенци (на македонска литературна норма: Горенци) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Селото е разположено на 8 километра северозападно от Охрид.

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Горенци (Gorentzi) е посочено като село с 37 домакинства с 16 жители мюсюлмани и 87 българи.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Горенци чифлик има 10 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци е населявано от 130 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горенци е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 160 българи екзархисти.[5]

Църквата „Света Троица“ е изградена в 1923 година. Днешната църква е изградена в периода от 1990 до 1992 година, а е изписана в 2001 година. Иконите в църквата са дело на иконописеца Рафаил Кръстев от Лазарополе, изписани в 1923 година. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1990 година. Църквата „Свети Атанасий“ е изградена на основите на по-стара църква в 1988 година.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 316 жители.[7]

Националност Всичко
македонци 169
албанци 145
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е част от община Мешеища.

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100-101.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007