Горенци (община Дебърца)
- Вижте пояснителната страница за други значения на Горенци.
| Горенци Горенци | |
  Горенци | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 1077 m |
| Население | 316 души (2002) |
| Пощенски код | 6341 |
| МПС код | ОН |
| Горенци в Общомедия | |
Горенци (на македонска литературна норма: Горенци) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено на 8 километра северозападно от Охрид.
История
[редактиране | редактиране на кода]В данъчен дефтер за дължимото за 13 март 1845 - 12 март 1846 година джизие в казата Охрид е отбелязано, че 30 лица (мъже) в Горенци дължат данък, като 22 от тях са от средна категория, а 8 - най-ниска категория. Документ за проверка на християнското население от 1852 година показва, че един жител на село Раховник (Ристо, син на Неделко и 11-годишният му син Георги) се е преселил в Горенци, а четирима - от Горенци в Раховник. Други двама мъже, жители на Горенци се заселват в Требенище, а трима - в Подмол.[1]
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Горенци (Gorentzi) е посочено като село с 37 домакинства с 16 жители мюсюлмани и 87 българи.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години Горенци чифлик има 10 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Горенци е населявано от 130 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Горенци е смесено село българи, албанци и помаци в Охридската каза на Битолския санджак с 30 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горенци има 160 българи екзархисти.[6] През 1904-1905 година мухтар на селото е Димко Гюре, а членове на управлението - Трифун Никола и Стефо Чуле (Цоли).[7]
По време на българското управление на Вардарска Македония през Първата световна война Горенци е част от Мешеишка община в Охридска околия на Охридски окръг и има 234 жители.[8]
Църквата „Света Троица“ е изградена в 1923 година. Днешната църква е изградена в периода от 1990 до 1992 година, а е изписана в 2001 година. Иконите в църквата са дело на иконописеца Рафаил Кръстев от Лазарополе, изписани в 1923 година. Църквата „Свети Никола“ е изградена в 1990 година. Църквата „Свети Атанасий“ е изградена на основите на по-стара църква в 1988 година.[9]
Според преброяването от 2002 година селото има 316 жители.[10]
| Националност | Всичко |
| македонци | 169 |
| албанци | 145 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
До 2004 година селото е част от община Мешеища.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родни в Горенци
Арсо Насте, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „вклучване в българския комитет и бунт с цел да се наруши порядъкът“,[11] осъден от Извънредния съд на 4 година каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]- Лазар Диме, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен във „вклучване в българския комитет и бунт с цел да се наруши порядъкът“, осъден от Извънредния съд на 4 година каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[11]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 26, 194-195.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 100 – 101.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
- ↑ Ѓоргиев, Драги. Охрид и Охридско низ османлиската документациjа, Охрид, 2009, с. 259.
- ↑ Списък на населените места в Македония, Моравско и Одринско. Издаден от Министерството на вътрешните работи и народното здраве, София 1917, с. 54.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.[неработеща препратка]
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- 1 2 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 74. (на македонска литературна норма)
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 75. (на македонска литературна норма)
| |||||||||||
