Гърко поле

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Гърко поле
Грко Поле
41.2903° с. ш. 20.865° и. д.
Гърко поле
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина887 m
Население30 души (2002)
Пощенски код6344
Гърко поле в Общомедия

Гърко поле (на македонска литературна норма: Грко Поле) е село в община Дебърца на Северна Македония, в едноименната историко-географска област Дебърца.

География[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Гърко поле е село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Гърко поле (Gorko-polé) е посочено като село с 8 домакинства с 35 жители българи.[1]

Според Васил Кънчов в 90-те години Гърко поле чифлик има 3 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Гърко поле (Гърково поле) е населявано от 20 жители, всички българи християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Гъркополе е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 6 къщи.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горско поле има 48 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 30 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 30
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007