Долно Средоречие
|
Долно Средоречие Долно Средоречие |
|
|---|---|
 |
|
  Долно Средоречие |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 779 m |
| Население | 57 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Долно Средоречие в Общомедия | |
Долно Средоречие или Долно Средореч (изписване до 1945 година Долно Срѣдорѣчие, съответно Долно Срѣдорѣчъ; на македонска литературна норма: Долно Средоречие) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Долно Средоречие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Средорек (Srédorek) има 30 домакинства с 91 жители, а Горни Долни Средорек (Gorni-dolni-Srédorek) има 30 домакинства с 82 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Долно Средоречие чифлик има 6 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Средореч е населявано от 72 жители, всички българи християни.[3]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Средно Рече има 32 българи екзархисти.[4]
Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[5]
| Националност | Всичко |
| македонци | 57 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Долно Средоречие
Ванче Марков Огненов (от Горно или Долно Средоречие), български революционер от ВМОРО[6]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., тр Македонски научен институт, София, 1995, с. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 254.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
| |||||||||||
Портал „