Долно Средоречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Долно Средоречие
Долно Средоречие
Викиекспедиција Дебарца 162.jpg
Macedonia relief location map.jpg
41.295° с. ш. 20.845° и. д.
Долно Средоречие
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 779 m
Население (2002) 57 души
Пощенски код 6344
Долно Средоречие в Общомедия

Долно Средоречие или Долно Средореч (изписване преди 1945 година Долно Срѣдорѣчие/Долно Срѣдорѣчъ, на македонска литературна норма: Долно Средоречие) е село в община Дебърца на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Долно Средоречие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Средорек (Srédorek) има 30 домакинства с 91 жители, а Горни Долни Средорек (Gorni-dolni-Srédorek) има 30 домакинства с 82 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Долно Средоречие чифлик има 6 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Долно Средореч е населявано от 72 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Долно Средно Рече има 32 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[5]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.,тр Македонски научен институт, София, 1995, с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 254.
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 162-163.
  5. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


Населени места в Община Дебърца Flag of Debarca Municipality.svg
Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново
Исторически села: Алистрати | Смолени
     Портал „Македония“         Портал „Македония