Върбяни (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Върбяни.

Върбяни
Врбјани
Macedonia relief location map.jpg
41.4175° с. ш. 20.7942° и. д.
Върбяни
Страна Флаг на Република Македония Република Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 919 m
Население (2002) 58 души
МПС код ОН
Върбяни в Общомедия

Върбяни (на македонска литературна норма: Врбјани) е село в община Дебърца на Република Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е изградена и изписана в 1605 година. На три километра източно от селото е местността Църквище или Петърчани, в която има остатъци от стари гробове и стара еднокорабна средновековна църква, градена от камък и хоросан.[1]

В XX век Върбяни е българско село в нахия Дебърца на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Върбяни (Vrbiani) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Нърбяни има 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]

При избухването на Балканската война 34 души от Върбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1938 година в източната част на селото е изградена църквата „Св. св. Петър и Павел“.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени във Върбяни
  • България Аврам Матов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Герасимов[7]
  • България Арсо Симеонов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[8]
  • България Блаже Иванов (1875 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 6 охридска дружина[9]
  • България Деян Йовчев, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на бронзов медал[10]
  • България Димо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[11]
  • България Димо Трайков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[12]
  • България Здраве Йовчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[13]
  • България Здраве Ставрев (Ставров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[14]
  • България Иван Илиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[15]
  • България Йонче Алексов (Йончо), македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[16]
  • България Костадин Петров (Костандин, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[17]
  • България Кръсте Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[18]
  • България Кузман капитан, български хайдутин
  • България Лазар Трайчев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[19]
  • България Миладин Митев (Митре Матев, 1859 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 отделна партизанска рота, Нестроева рота на 6 охридска дружина, Продоволствен транспорт на МОО, носител на бронзов медал[20]
  • България Павле Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[21]
  • България Павле Христов (Павел, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
  • България Петър Иванов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[23]
  • България Петър Христов (1850 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[24]
  • България Рафаил Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[24]
  • България Серафим Наумов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
  • България Спас Траянов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Герасимов[26]
  • България Спиро Гаврилов, български революционер, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, която се сражава с турски войски и башибозук на 29 юли 1903 г. край Върбяни.[27]
  • България Стаме Тренев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[28]
  • България Стефан Блажев (1881 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • България Стефан Стефанов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[29]
  • България Стоян Велянов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
  • България Стоян Гюрчинов (Гьорчинов, Гьоргинов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[31]
  • България Стоян Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[32]
  • България Стоян Исиянов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[33]
  • България Стоян Шияков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[34]
  • България Тане Найдев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[35]
  • България Темелко Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[36]
  • България Тома Найдов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[37]
  • България Траян Симеонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[38]
  • България Трендафил Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[39]
  • България Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[40]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2015-10-25. Посетен на 2017-07-28.
  2. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 162 – 163.
  6. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836. Списъкът е сборен с опълченците от прилепското село Върбяни.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 612.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 276.
  10. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 322.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 283.
  12. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 724.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 323.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 632.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 311.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
  17. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
  18. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 288.
  19. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 729.
  20. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 447.
  21. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 294.
  22. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
  23. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
  24. а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 777.
  25. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
  26. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 731.
  27. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
  28. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 732.
  29. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 646.
  30. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 127.
  31. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 194.
  32. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 227.
  33. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 321.
  34. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806.
  35. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 476.
  36. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.
  37. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 478.
  38. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 614.
  39. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 566.
  40. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
Населени места в Община Дебърца Flag of Debarca Municipality.svg
Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново
Исторически села: Алистрати | Смолени
     Портал „Македония“         Портал „Македония