Направо към съдържанието

Върбяни (община Дебърца)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбяни.
Върбяни
Врбјани
41.4175° с. ш. 20.7942° и. д.
Върбяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина919 m
Население58 души (2002)
Пощенски код6346
МПС кодОН
Върбяни в Общомедия

Върбяни (на македонска литературна норма: Врбјани) е село в община Дебърца, Северна Македония.

География

[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Георги“ е изградена и изписана в 1605 година. На три километра източно от селото е местността Църквище или Петърчани, в която има остатъци от стари гробове и стара еднокорабна средновековна църква, градена от камък и хоросан.[1]

В XX век Върбяни е българско село в нахия Дебърца на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Върбяни (Vrbiani) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Нърбяни има 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Върбени е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 74 къщи.[5]

В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война 34 души от Върбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.

В 1938 година в източната част на селото е изградена църквата „Св. св. Петър и Павел“.[1]

Според преброяването от 2002 година в селото има 58 жители – 57 македонци и 1 друг.

Националност Всичко
македонци 57
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

Личности

[редактиране | редактиране на кода]
Родени във Върбяни
  • Аврам Матов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Герасимов[8]
  • Анастас Ефтим, учител, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 10 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[9]
  • Арсе Петрев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Арсо Симеонов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[11]
  • Блаже Иванов Блажев (1875 – ?), български революционер от ВМОРО,[12][13]
  • Блаже Тренески (1931 – 2015), поет и фолклорист
  • Гаврил Каранфил, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Гьоре Иванов Блажев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Гюрчин Матев Алексов (1867 – след 1954), български революционер от ВМОРО[15]
  • Давинче Кръстанов Николов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Данаил Йовчев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Данайле Смилев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Деян Ивев Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Деян Йовчев, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на бронзов медал[17]
  • Димко Гюрчин, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Димо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[19]
  • Димо Трайков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[20]
  • Здраве Йовчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[21]
  • Здраве Ставрев (Ставров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
  • Иван Илиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[23]
  • Йован Блажо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Йован Танас, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Йовче Ристо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[14]
  • Йонче Алексов (Йончо), македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[24]
  • Костадин Петров (Костандин, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[25]
  • Кръсте Иванов Наумов (1882 – ?), български революционер от ВМОРО,[16] арестуван през септември 1903 година, обвинен в „присъединяване към българските разбойници“, осъден на 5 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[18]
  • Кузман капитан, български хайдутин от XVIII век
  • Лазар Трайчев Божинов (1886 – ?), български революционер от ВМОРО,[12]
  • Макре Павлев Николов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Максим Тренев Наумов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Миладин Митев (Митре Матев, 1859 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 отделна партизанска рота, Нестроева рота на 6 охридска дружина, Продоволствен транспорт на МОО, носител на бронзов медал[26]
  • Никола Кръстанов Наумов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Павле Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[27]
  • Павле Христов (Павел, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[28]
  • Пандели Китан, българин, православен, арестуван преди април 1904 година, обвинен в „даване на убежище на българските комитски бунтовници“, осъден от Извънредния съд на 5 години каторга, лежал в Битолския затвор, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[29]
  • Петър Иванов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[30]
  • Петър Христов (1850 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[31]
  • Рафаил Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[31]
  • Серафим Наумов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[32]
  • Сандре Трайчев, български революционер от ВМОРО[33]
  • Силян Христов, български революционер от ВМОРО[10]
  • Симян Дуков Божинов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Софроний (Цоле) Гаврилов Карафилов (р. 1865 – ?), български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров, участвал в Ърбиновската битка, както и в нападението на мюдюрницата в Издеглавие, през 40-те години живеел в Издеглавие[34]
  • Спас Траянов Наумов (1880 – ?), български революционер от ВМОРО,[16][35]
  • Спиро Гаврилов, български революционер, деец на ВМОРО
  • Стаме Тренев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[36]
  • Стеван Димов Петрев, български революционер от ВМОРО[10]
  • Стефан Блажев (1881 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
  • Стефан Стефанов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[37]
  • Стоян Велянов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[38]
  • Стоян Гюрчинов Стойков (Гьорчинов, Гьоргинов, 1887 – ?), български революционер от ВМОРО,[33][39]
  • Стоян Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[40]
  • Стоян Донев Стоянов, български революционер от ВМОРО[33]
  • Стоян Исиянов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[41]
  • Стоян Шияков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[42]
  • Тане Найдев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[43]
  • Темелко Блажев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Темелко Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[44]
  • Тома Найдов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[45]
  • Траян Симеонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[46]
  • Трене Кръстанов Наумов, български революционер от ВМОРО[16]
  • Трендафил Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[47]
  • Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[48]
  • Христо Гюрчинов, български революционер от ВМОРО, четник на Деян Димитров[49]

Бележки

[редактиране | редактиране на кода]
  1. 1 2 Цркви и манастири во Охридско // МИА, 25 октомври 2015. Архивиран от оригинала на 29 юли 2017. Посетен на 28 юли 2017.
  2. ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102 – 103.
  3. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  4. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162 – 163. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 836. Списъкът е сборен с опълченците от прилепското село Върбяни.
  8. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 432.
  9. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 41. (на македонска литературна норма)
  10. 1 2 3 4 5 6 Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. III. Дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017. ISBN 978-608-4745-46-4. (на македонска литературна норма)
  11. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 612.
  12. 1 2 3 4 5 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 729.
  13. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 276.
  14. 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 47. (на македонска литературна норма)
  15. ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. I. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN 978-608-4745-22-8. с. 99 – 102. (на македонска литературна норма)
  16. 1 2 3 4 5 6 7 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 288.
  17. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 322.
  18. 1 2 3 Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 48. (на македонска литературна норма)
  19. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 283.
  20. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 724.
  21. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 323.
  22. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 632.
  23. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 311.
  24. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 18.
  25. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 561.
  26. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 447.
  27. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 294.
  28. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 776.
  29. ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 102. (на македонска литературна норма)
  30. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 295.
  31. 1 2 Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 777.
  32. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 485.
  33. 1 2 3 Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. IV. Дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017. ISBN 978-608-4745-47-1. (на македонска литературна норма)
  34. ↑ Дамјановска, Јасмина, Ленина Жила, Филип Петровски (одговорни уредници и составувачи). Илинденски сведоштва. Т. II. Дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016. ISBN ISBN 978-608-4745-38-9. с. 871 – 876. (на македонска литературна норма)
  35. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 731.
  36. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 732.
  37. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 646.
  38. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 127.
  39. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 194.
  40. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 227.
  41. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 321.
  42. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 806.
  43. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 476.
  44. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 300.
  45. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 478.
  46. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 614.
  47. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 566.
  48. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 23.
  49. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903 – 1908“, ДА – Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.35
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Върбяни_(община_Дебърца)&oldid=13029470“.