Върбяни (община Дебърца)
Направо към навигацията
Направо към търсенето
Вижте пояснителната страница за други значения на Върбяни.
| Върбяни Врбјани | |
|---|---|
  Върбяни | |
| Страна |
 Република Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 919 m |
| Население (2002) | 58 души |
| МПС код | ОН |
| Върбяни в Общомедия | |
Върбяни (на македонска литературна норма: Врбјани) е село в община Дебърца на Република Македония.
Съдържание
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Свети Георги“ е изградена и изписана в 1605 година. На три километра източно от селото е местността Църквище или Петърчани, в която има остатъци от стари гробове и стара еднокорабна средновековна църква, градена от камък и хоросан.[1]
В XX век Върбяни е българско село в нахия Дебърца на Охридска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Върбяни (Vrbiani) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Нърбяни има 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година селото е населявано от 480 жители, всички българи християни.[4]
В началото на XX век цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в селото има 640 българи екзархисти и функционира българско училище.[5]
При избухването на Балканската война 34 души от Върбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6] След Междусъюзническата война селото остава в Сърбия.
В 1938 година в източната част на селото е изградена църквата „Св. св. Петър и Павел“.[1]
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени във Върбяни
Аврам Матов (1885 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Герасимов[7]- Арсо Симеонов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[8]
- Блаже Иванов (1875 – ?), опълченец от Македоно-одринското опълчение, 4 рота на 6 охридска дружина[9]
- Деян Йовчев, македоно-одрински опълченец, Трета отделна партизанска рота, Сборна партизанска рота на МОО, носител на бронзов медал[10]
- Димо Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[11]
- Димо Трайков (1867 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[12]
- Здраве Йовчев (1876 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[13]
- Здраве Ставрев (Ставров, 1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[14]
- Иван Илиев (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[15]
- Йонче Алексов (Йончо), македоно-одрински опълченец, 21-годишен, 3 рота на 6 охридска дружина[16]
- Костадин Петров (Костандин, 1882 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[17]
- Кръсте Иванов (1882 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[18]
- Кузман капитан, български хайдутин
- Лазар Трайчев (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[19]
- Миладин Митев (Митре Матев, 1859 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 отделна партизанска рота, Нестроева рота на 6 охридска дружина, Продоволствен транспорт на МОО, носител на бронзов медал[20]
- Павле Иванов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 9 велешка дружина, носител на кръст „За храброст“ IV степен[21]
- Павле Христов (Павел, 1893 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[22]
- Петър Иванов (1874 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[23]
- Петър Христов (1850 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[24]
- Рафаил Христов (1891 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[24]
- Серафим Наумов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[25]
- Спас Траянов (1880 – ?), македоно-одрински опълченец, четата на Никола Герасимов[26]
- Спиро Гаврилов, български революционер, войвода на чета по време на Илинденско-Преображенското въстание, която се сражава с турски войски и башибозук на 29 юли 1903 г. край Върбяни.[27]
- Стаме Тренев (1865 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[28]
- Стефан Блажев (1881 – ?), войвода на ВМОРО, македоно-одрински опълченец
- Стефан Стефанов (1884 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[29]
- Стоян Велянов (1872 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина, носител на орден „За храброст“ IV степен[30]
- Стоян Гюрчинов (Гьорчинов, Гьоргинов, 1887 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[31]
- Стоян Димитров (1888 – ?), македоно-одрински опълченец, 4 рота на 6 охридска дружина[32]
- Стоян Исиянов (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[33]
- Стоян Шияков (1894 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[34]
- Тане Найдев (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[35]
- Темелко Иванов (1890 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[36]
- Тома Найдов (1889 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 и Нестроева рота на 6 охридска дружина[37]
- Траян Симеонов (1879 – ?), македоно-одрински опълченец, Нестроева рота на 6 охридска дружина[38]
- Трендафил Петров (1886 – ?), македоно-одрински опълченец, 3 рота на 6 охридска дружина[39]
- Христо Анастасов, македоно-одрински опълченец, 29-годишен, 4 рота на 6 охридска дружина[40]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 2015-10-25. Посетен на 2017-07-28.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102 – 103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Васил Кънчов. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рр. 162 – 163.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 836. Списъкът е сборен с опълченците от прилепското село Върбяни.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 432.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 612.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 276.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 322.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 283.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 724.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 323.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 632.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 311.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 18.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 561.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 288.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 729.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 447.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 294.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 776.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 295.
- ↑ а б Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 777.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 485.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 731.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893 – 1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 28.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 732.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 646.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 127.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 194.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 227.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 321.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 806.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 476.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 300.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 478.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 614.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 566.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 23.
| Населени места в Община Дебърца | 
| |
|---|---|---|
| Белчища | Ботун | Брежани | Велмей | Волино | Върбяни | Годиве | Горенци | Горно Средоречие | Гърко поле | Долно Средоречие | Злести | Издеглаве | Климещани | Лактине | Лешани | Мешеища | Мраморец | Ново село | Оздолени | Оровник | Песочани | Слатино | Слатински чифлик | Сливово | Сошани | Требенища | Турие | Цървена вода | Ърбиново Исторически села: Алистрати | Смолени | ||
Портал „
