Климещани

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Климещани
Климештани
North Macedonia relief location map.jpg
41.2561° с. ш. 20.7672° и. д.
Климещани
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Стружко поле
Надм. височина 904 m
Население 57 души (2002)

Климещани (произнасяно Климешчани, на македонска литературна норма: Климештани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Охрид, в южното подножие на планината Караорман.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначалното жителско име със суфикс -jane *Klimętjane от личното име *Klimętъ.[1]

Църквата „Свети Климент“ е от XIX век.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Клемещани е малък чифлик с 5 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Климещани е населявано от 80 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Климещани има 80 българи екзархисти и селото функционира българско училище.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[6]

Националност Всичко
македонци 57
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

До 2004 година селото е част от община Мешеища.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 177.
  2. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 252.
  5. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 164-165.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови


     Портал „Македония“         Портал „Македония