Направо към съдържанието

Климещани

Климещани
Климештани
41.2561° с. ш. 20.7672° и. д.
Климещани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областСтружко поле
Надм. височина904 m
Население57 души (2002)
Пощенски код6342
Климещани в Общомедия

Климещаниместния говор Климешчани, на македонска литературна норма: Климештани) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Селото е разположено северно от Охрид, в южното подножие на планината Караорман.

Според академик Иван Дуриданов името е първоначалното жителско име със суфикс -jane *Klimętjane от личното име *Klimętъ < Климент.[1]

В Османската империя

[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Климент“ е от XIX век.[2] Според Васил Кънчов в 90-те години Клемещани е малък чифлик с 5 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Климещани е населявано от 80 жители, всички българи християни.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Климешчани (Климентово) е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 15 къщи.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Климещани има 80 българи екзархисти и селото функционира българско училище.[6]

В Сърбия, Югославия и Северна Македония

[редактиране | редактиране на кода]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 57 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 57
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

До 2004 година селото е част от община Мешеища.

  1. Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори // Лингвистични студии за Македония. София, Македонски научен институт, 1996. с. 177.
  2. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 252.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007