Мешеища

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Мешеища
Мешеишта
      
Герб
Reliefkarte Mazedonien.png
41.2386° с. ш. 20.7767° и. д.
Мешеища
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Стружко поле
Надм. височина 904 m
Население 779 души (2002)
Пощенски код 6342

Мешеища или понякога книжовно Мешевища (произнасяно в местния говор Мешеишча, на македонска литературна норма: Мешеишта) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено северно от Охрид на левия бряг на река Сатеска, при изхода на реката от Дебърцата.

История[редактиране | редактиране на кода]

В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мешеища (Méchéischta) е посочено като село с 85 домакинства с 6 жители мюсюлмани и 238 жители българи.[1]

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1899 година.[2]

Според Васил Кънчов в 90-те години Мишеища е хубаво село с около 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мешейща е населявано от 900 жители, всички българи християни.[4]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мишеища има 1040 българи екзархисти и селото функционира българско училище.[5]

В 1978 година е осветена църквата „Свети Никола“. На 2 август 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-кичевски освещава и поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[2]

Според преброяването от 2002 година селото има 779 жители.[6]

Националност Всичко
македонци 776
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 1
сърби 0
бошняци 0
други 2

До 2004 година селото е център на община Мешеища.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Мешеища
  • Flag of Bulgaria.svg Горазд (псевдоним), ръководител на селския революционен комитет през 1907 година[7]
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Андреев, български опълченец, V опълченска дружина[8]
  • Flag of Bulgaria.svg Наум Радически (1953 - 2014), писател от Република Македония
  • Flag of Bulgaria.svg Паун Богданов Бушинов, български революционер от ВМОРО[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Караджата, български революционер от ВМОРО, ръководител на мешеищката селска чета през Илинденско-Преображенското въстание, участва в нападението срещу турския лагер в местността Сирулски рид край Сируля на 21 юли[10]
Починали в Мешеища

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. а б Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Николов, Борис Й. ВМОРО : псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
  8. Македонцитѣ въ културно-политическия животъ на Бългапия: Анкета отъ Изпълнителния комитетъ на Македонскитѣ братства. София, Книгоиздателство Ал. Паскалевъ и С-ие, Държавна печатница, 1918. с. 38.
  9. Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  10. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
     Портал „Македония“         Портал „Македония