Мешеища
| Мешеища Мешеишта | |
 | |
  Мешеища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Стружко поле |
| Надм. височина | 904 m |
| Население | 779 души (2002) |
| Пощенски код | 6342 |
Мешеища или понякога книжовно Мешевища (произнасяно в местния говор Мешеишча, на македонска литературна норма: Мешеишта) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено северно от Охрид на левия бряг на река Сатеска, при изхода на реката от Дебърцата.
История
[редактиране | редактиране на кода]В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Мешеища (Méchéischta) е посочено като село с 85 домакинства с 6 жители мюсюлмани и 238 жители българи.[1]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от 1899 година.[2]
Според Васил Кънчов в 90-те години на XIX век Мишеища е хубаво село с около 50 къщи.[3] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Мешейща е населявано от 900 жители, всички българи християни.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Мешеишча е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак със 119 къщи.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Мишеища има 1040 българи екзархисти и селото функционира българско училище.[6]
В 1978 година е осветена църквата „Свети Никола“. На 2 август 2002 година митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски освещава и поставя темелния камък на манастира „Свети Илия“.[2]
Според преброяването от 2002 година селото има 779 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 776 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 1 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 2 |
До 2004 година селото е център на община Мешеища.
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Мешеища
Андрея Наумов, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[8]- Горазд (псевдоним), ръководител на селския революционен комитет през 1907 година[9]
- Иван Андреев (1853 – 1922), български опълченец
- Кръстан Петре Алексо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
- Митре Никола, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
Наум Радически (1953 – 2014), писател от Република Македония- Никола, свещеник, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 6 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
- Паун Богданов Бушинов, български революционер от ВМОРО[11]
- Ристе Георги, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, амнистиран с общата амнистия от 12 април 1904 година[12]
- Стефан Неделков, български революционер[13]
- Стоян Караджата, български революционер от ВМОРО, ръководител на мешеищката селска чета през Илинденско-Преображенското въстание, участва в нападението срещу турския лагер в местността Сирулски рид край Сируля на 21 юли[14]
- Трифун Ристо, арестуван през септември 1903 година, обвинен в „даване на укритие и помощ на българските бунтовници“, осъден на 3 години каторга, заточен в Диарбекир, починал преди общата амнистия от 12 април 1904 година[10]
- Починали в Мешеища
- Гурко Динев (1869 – 1903), български революционер
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
- ↑ а б Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 19.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 30. (на македонска литературна норма)
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 14 септември 2007
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 31. (на македонска литературна норма)
- ↑ Николов, Борис Й. ВМОРО: Псевдоними и шифри 1893-1934. София, Издателство „Звезди“, 1999. ISBN 954-9514-17. с. 29.
- ↑ а б в г Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 32. (на македонска литературна норма)
- ↑ Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Ѓоргиев, Драги (превод и коментар). Амнестираните илинденци во 1904 година. Скопје, Државен архив на Република Македонија. Институт за национална историја, 2003. ISBN 9980-622-43-4. с. 33. (на македонска литературна норма)
- ↑ Патилата на една група четници отъ Дебърско въ Сърбия (Спомени на бившия четникъ Никола Боровъ Кокалевски) // Илюстрация Илиндень 5 (6 (46). София, Издание на Илинденската Организация, май 1933. с. 10.
- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893 – 1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 159.
| |||||||||||
