Горно Средоречие

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Горно Средоречие
Горно Средоречие
Викиекспедиција Дебарца 160.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3° с. ш. 20.9° и. д.
Горно Средоречие
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 772 m
Население 14 души (2002)
Пощенски код 6344
Горно Средоречие в Общомедия

Горно Средоречие или Горно Средореч (изписване до 1945 година: Горно Срѣдорѣчие/Горно Срѣдорѣчъ, на македонска литературна норма: Горно Средоречие) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Долна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Рождество Богородично“ (1936)

В XIX век Горно Средоречие е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година Средорек (Srédorek) има 30 домакинства с 91 жители, а Горни Долни Средорек (Gorni-donlni-Srédorek) има 30 домакинства с 82 жители българи.[1] Според Васил Кънчов в 90-те години Горно Средоречие чифлик има 15 къщи.[2] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Горно Средореч е населявано от 100 жители, всички българи християни.[3]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Горно Средно Рече има 56 българи екзархисти.[4]

Според преброяването от 2002 година селото има 14 жители македонци.[5]

Националност Всичко
македонци 14
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Горно Средоречие
  • Flag of Bulgaria.svg Ванче Марков Огненов (от Горно или Долно Средоречие), български революционер от ВМОРО[6]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаило Петрев, български революционер от ВМОРО[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  2. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 254.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 162-163. (на френски)
  5. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  6. а б Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
     Портал „Македония“         Портал „Македония