Направо към съдържанието

Оздолени

Оздолени
Оздолени
41.3314° с. ш. 20.8544° и. д.
Оздолени
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаДебърца
Географска областДебърца
Надм. височина1055 m
Население15 души (2002)
Пощенски код6344
Оздолени в Общомедия

Оздолени (на македонска литературна норма: Оздолени) е село в община Дебърца на Северна Македония.

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV,[1][2] а „Свети Никола“ е по-късна.[1]

В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.[5]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Оздолени е чисто българско село в Охридската каза на Битолския санджак с 26 къщи.[6]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[7]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Оздолени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.[9]

Националност Всичко
македонци 47
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0
Родени в Оздолени
  • Атанас Найденов Йорданов (1872 - след 1943), деец на ВМОРО,[10] македоно-одрински опълченец, 30-годишен, нестроева рота на 6-а охридска дружина;[11] носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война;[12] 12 март 1943 година като жител на Шумен подава молба за българска народна пенсия, която е одобрена и пенсията е отпусната от Министерския съвет на Царство България[10]
  • Бимбил Марков Наумов, български революционер от ВМОРО[13]
  • Мицко Богданов Георгиев, български революционер от ВМОРО[14]
  • Найденко Потев Потев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Найденко Трайков, български революционер от ВМОРО[16]
  • Никодин Матев Гаврилов, български революционер от ВМОРО[14]
  • Стоян Донев Георгев, български революционер от ВМОРО[17]
  • Темелко Велянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[18]
Починали в Оздолени
  • Тома Давидов (1868 – 1903), български военен и революционер
  • Васил Шанев Тотев (1883 - след 1943), македоно-одрински опълченец, служи в Огнестрелния парк, 2-ра рота на 9-а велешка дружина
  1. а б Цркви и манастири во Охридско // МИА, 16 септември 2016. Архивиран от оригинала на 2017-07-29. Посетен на 28 юли 2017.
  2. Охридско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  6. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 31. (на македонска литературна норма)
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 16 септември 2007 
  10. а б Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 334.
  11. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 476.
  12. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  16. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  17. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
  18. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31