Оздолени
|
Оздолени Оздолени |
|
|---|---|
 |
|
  Оздолени |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Дебърца |
| Географска област | Дебърца |
| Надм. височина | 1055 m |
| Население | 15 души (2002) |
| Пощенски код | 6344 |
| Оздолени в Общомедия | |
Оздолени (на македонска литературна норма: Оздолени) е село в община Дебърца на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV,[1][2] а „Свети Никола“ е по-късна.[1]
В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.[5]
В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[6]
При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Оздолени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.[8]
| Националност | Всичко |
| македонци | 47 |
| албанци | 0 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 0 |
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Оздолени
Атанас Найденов Йорданов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 нестроева рота на 6 охридска дружина[9] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[10]- Бимбил Марков Наумов, български революционер от ВМОРО[11]
- Мицко Богданов Георгиев, български революционер от ВМОРО[12]
- Найденко Потев Потев, български революционер от ВМОРО[13]
- Найденко Трайков, български революционер от ВМОРО[14]
- Никодин Матев Гаврилов, български революционер от ВМОРО[12]
- Стоян Донев Георгев, български революционер от ВМОРО[15]
- Темелко Велянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[16]
- Починали в Оздолени
- Тома Давидов (1868 – 1903), български военен и революционер
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 16 септември 2016. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
- ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
- ↑ Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
- ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
- ↑ Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
- ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16
- ↑ „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 476.
- ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
- ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
- ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
| |||||||||||
Портал „