Оздолени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оздолени
Оздолени
Викиекспедиција Дебарца 199.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.3314° с. ш. 20.8544° и. д.
Оздолени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1055 m
Население 15 души (2002)
Пощенски код 6344
Оздолени в Общомедия

Оздолени (на македонска литературна норма: Оздолени) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV,[1][2] а „Свети Никола“ е по-късна.[1]

В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[6]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.[7]

Националност Всичко
македонци 47
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Починали в Оздолени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 16 септември 2016. Посетен на 28 юли 2017.
  2. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  6. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne. Avec deux cartes ethnographiques, Paris, 1905, pp. 164-165.
  7. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
     Портал „Македония“         Портал „Македония