Оздолени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оздолени
Оздолени
Викиекспедиција Дебарца 199.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3314° с. ш. 20.8544° и. д.
Оздолени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1055 m
Население 15 души (2002)
Пощенски код 6344
Оздолени в Общомедия

Оздолени (на македонска литературна норма: Оздолени) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV,[1][2] а „Свети Никола“ е по-късна.[1]

В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Оздолени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 47
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оздолени
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Найденов Йорданов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 нестроева рота на 6 охридска дружина[9] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Бимбил Марков Наумов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Богданов Георгиев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Найденко Потев Потев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Найденко Трайков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никодин Матев Гаврилов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Донев Георгев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Велянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[16]
Починали в Оздолени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 16 септември 2016. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
  2. ↑ Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 102-103.
  4. ↑ Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 253.
  6. ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  7. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 867.
  8. ↑ „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  9. ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 476.
  10. ↑ ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
  11. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. ↑ а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. ↑ Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
  16. ↑ „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
     Портал „Македония“         Портал „Македония“    
Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Оздолени&oldid=10848937“.