Оздолени

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Оздолени
Оздолени
Викиекспедиција Дебарца 199.jpg
Reliefkarte Mazedonien.png
41.3314° с. ш. 20.8544° и. д.
Оздолени
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Дебърца
Географска област Дебърца
Надм. височина 1055 m
Население 15 души (2002)
Пощенски код 6344
Оздолени в Общомедия

Оздолени (на македонска литературна норма: Оздолени) е село в община Дебърца на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е в Горна Дебърца, част от котловината Дебърца между Илинската планина от изток и Славей планина от запад.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата в селото е „Свети Георги“ е от XIV,[1][2] а „Свети Никола“ е по-късна.[1]

В XIX век Оздолени е българско село в нахия Дебърца на Охридската каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Оздолени (Ozdoléni) е посочено като село с 60 домакинства със 172 жители българи.[3] Според Васил Кънчов в 90-те години Оздолени чифлик има 10 къщи.[4] Според статистиката му („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Оздолени е населявано от 200 жители, всички българи християни.[5]

В началото на XX век цялото население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Оздолени има 216 българи екзархисти и в селото фунционира българско училище.[6]

При избухването на Балканската война в 1912 година 6 души от Оздолени са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 47 жители македонци.[8]

Националност Всичко
македонци 47
албанци 0
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 0

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Оздолени
  • Flag of Bulgaria.svg Атанас Найденов Йорданов, македоно-одрински опълченец, 30-годишен, 1 нестроева рота на 6 охридска дружина[9] Носител на орден „За храброст“ IV степен от Първата световна война.[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Бимбил Марков Наумов, български революционер от ВМОРО[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Мицко Богданов Георгиев, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Найденко Потев Потев, български революционер от ВМОРО[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Найденко Трайков, български революционер от ВМОРО[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Никодин Матев Гаврилов, български революционер от ВМОРО[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Стоян Донев Георгев, български революционер от ВМОРО[15]
  • Flag of Bulgaria.svg Темелко Велянов, български революционер от ВМОРО, четник на Петър Ацев[16]
Починали в Оздолени

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Цркви и манастири во Охридско. // МИА, 16 септември 2016. Посетен на 28 юли 2017. Архив на оригинала от 2017-07-29 в Wayback Machine.
  2. Охридско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 17 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г., Македонски научен институт, София, 1995, стр. 102-103.
  4. Из пътните бележки на Васил Кънчов за Дебърца, Демирхисарската нахия и други района на Македония. – В: Извори за българската етнография, том 3: Етнография на Македония. Материали из архивното наследство. София, Македонски научен институт, Етнографски институт с музей, Академично издателство „Проф. Марин Дринов“, 1998. с. 17.
  5. Кънчов, Васил. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, стр. 253.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 164-165. (на френски)
  7. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 867.
  8. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-16 
  9. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 476.
  10. ДВИА, ф. 40, оп. 1, а.е. 101, л. 603
  11. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва том III, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  12. а б Јасмина Дамјановска, Ленина Жила и Филип Петровски. Илинденски сведоштва. том I, дел II. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2016.
  13. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  14. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том IV, дел I.. Скопје, Државен архив на Република Македонија, 2017.
  15. Јасмина Дамјановска. Илинденски сведоштва. том I, дел II.. Скопје, Државен архив на Република Македониј, 2016.
  16. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.31
     Портал „Македония“         Портал „Македония