Никола Герасимов (революционер)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за българския революционер от Охрид. За българския лекар от Тетово вижте Никола Герасимов (лекар).

Никола Герасимов
български просветен деец и революционер

Роден
Починал
2 декември 1927 г. (59 г.)
Никола Герасимов в Общомедия

Никола Николов Герасимов е български учител и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Никола Герасимов

Герасимов е роден в 1868 година в град Охрид, тогава в Османската империя, днес в Северна Македония. Завършва в 1891 година с шестия випуск Солунската българска мъжка гимназия.[1] В 1893 година завършва история във Висшето училище в София. Работи като учител в гимназията в Пазарджик. Делегат е на Осмия[2] (4 - 7 април 1901) и Деветия македоно-одрински конгрес (29 юли – 5 август 1901).[3]

През пролетта на 1903 година се присъединява към ВМОК и влиза в охридско-кичевската чета на ВМОК, като секретар на войводата ѝ Александър Протогеров. С нея участва в сражението при село Селище на 14 - 15 април и в Илинденско-Преображенското въстание.

След въстанието отново става учител, този път в Ески Джумая, където работи до 1912 година, като от 1907 година е директор на гимназията в града.[4]

При избухването на Балканската война в 1912 година Герасимов оглавява партизанска чета №43 на Македоно-одринското опълчение[5], с численост 19 четници. Заедно с четите на Дончо Златков, Лазар Делев и Тане Николов напредва по долината на река Струма[6]. Сражава при селата Осеново, Сърбиново и Сенокос.

След Междусъюзническата война в 1913 година се връща в Ески Джумая, където е учител до 1915 година. При освобождението на Вардарска Македония през Първата световна война в 1916 година става учител в Гевгели, където остава до 1918 г. След злополучния за България край на войната се връща в Ески Джумая. От 1923 година при разделянето на гимназията и прогимназията в града Герасимов става директор на гимназията.[10] От септември 1927 година е директор и учител в гимназията в Орхание, но умира няколко месеца по-късно.[11][12]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кандиларовъ, Георги Ст. Българскитѣ гимназии и основни училища въ Солунъ (по случай на 50-годишнината на солунскитѣ български гимназии). София, Македонски Наученъ Институтъ, печатница П. Глушковъ, 1930. с. 90.
  2. Билярски, Цочо. Княжество България и македонският въпрос, т.1. Върховен македоно-одрински комитет 1895 - 1905 (Протоколи от конгресите), Българска историческа библиотека, 5, Иврай, София, 2002, стр. 260
  3. Спространов, Евтим. Дневник, Македонски научен институт, София, 1994, стр. 30.
  4. Първо СОУ „Свети Седмочисленици“, Търговище
  5. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 175 и 893.
  6. Генов, Георги. Беломорска Македония 1908 - 1916, Торонто, 2006, стр.111
  7. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 37.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 43.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 44.
  10. Първо основно училище „Христо Ботев“, Търговище
  11. Енциклопедия „Пирински край“. Том 1, Благоевград, 1995, стр. 205.
  12. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония