Никола Герасимов (лекар)
Тази статия е за българския лекар от Тетово. За българския революционер от Охрид вижте Никола Герасимов (революционер).
| Никола Герасимов | |
| български лекар | |
| Роден | Никола Герасимов
1870 г.
|
|---|---|
| Учил в | Солунска българска мъжка гимназия |
Никола Герасимов е български лекар от Македония.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Никола Герасимов е роден в град Тетово, тогава в Османската империя. Завършва Солунската българска мъжка гимназия.[1] Следва в Медицинското училище в Цариград, но заедно с други студенти се оплаква, че подготовката в него не е в крак със съвременната медицина.[2] Изпратен е да учи медицина във Франция с държавна стипендия.[3] Герасимов завършва медицина в Нанси в 1900 година.[4] След това се завръща в София и моли Министерството на външните работи да отиде да практикува в Македония. За целта полага държавен изпит в Цариград. Заминава за родното си Тетово, където очаква назначението си.[3]
На 1 май 1900 година скопският лекар доктор Владимир Руменов напуска Скопие и Герасимов кандидатства за неговото място. На 31 май 1900 година Герасимов получава позволително, но назначението му е забавено от различни спънки. Въпреки че има голяма нужда от лекари в Македония, процесът на назначението им е бавен и труден, затова Герасимов заминава за София, за да се опита да го ускори лично. Доктор Никола Герасимов се установява в Скопие, където е лекар повече от 10 години. От 1904 година е лекар в педагогическото и свещеническото училище в града. Преподава в горните класове на двете училища хигиена и практическа (популярна) медицина. Герасимов следи непрекъснато за здравословното състояние на пансионерите в ролята си на училищен и пансионен лекар. Освен състоянието им, следи условията, в които живеят и учат, като в края на всяка учебна година приготвя доклади за резултатите и прави препоръки. Той настоява да бъдат наети други сгради за пансионите и училищата, тъй като използваните до този момент са нехигиенични и непрактични. Поради настойчивите му препоръки, учителският съвет решава да наеме нови здания, което подобрява здравословното състояние на учениците.[3]
Герасимов се занимава и с революционна дейност и е член на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[5]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 – 1913). Гутенберг, 2009. ISBN 978-954-617-075-0. с. 157.
- ↑ Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 86.
- ↑ а б в Галчев, Илия. Здравно-социалната дейност на Българската екзархия в Македония и Тракия (1870 - 1913). „Юруков“, 1994. с. 104.
- ↑ Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
- ↑ Светозаревиќ, Бранислав. Општествено-политичкиот живот и културата на живеење на Македонците во Тетово во првата половина на XX век. Скопје, Филозофски факултет - Скопје. Докторска дисертација, 2013. с. 17.
