Козица (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Козица.

Козица
Козица
— село —
Традиционни къщи в селото
Традиционни къщи в селото
North Macedonia relief location map.jpg
41.4197° с. ш. 20.933° и. д.
Козица
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 812 m
Население (2002) 82 души
Пощенски код 6255
Козица в Общомедия

Ко̀зица (на македонска литературна норма: Козица; на албански: Kozica) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на река Белица.

История[редактиране | редактиране на кода]

Паметна плоча за загиналите за независимостта на Македония в Козица

В XIX век Козица е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Света Петка“ е от 1870 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Козица (Kozitza) е посочено като село с 31 домакинства със 118 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Козица живеят 585 българи-християни.[3]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Козица има 592 българи екзархисти и функционира българско училище.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Козица[5]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
78 48 62 17 79 194 145 339

При избухването на Балканската война 33 души от Козица са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Козица като българско село.[7]

Според преброяването от 2002 година селото има 82 жители – 81 македонци и 1 друг.[8]

Националност Всичко
македонци 81
албанци 0
турци 0
цигани 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 1

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Козица
  • Flag of Bulgaria.svg Арсо Цветков (1879 – 1902), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Божин Силянов Ангелов, брат на Йордан Пиперката, български революционер от ВМОРО, през Илинденско-Преображенското въстание е войвода на чета и участва в сражението при село Сълп[9]
  • Flag of Bulgaria.svg Джико Алексиев, македоно-одрински опълченец, Кичевска чета[10]
  • Flag of Bulgaria.svg Йордан Пиперката (1870 – 1903), български революционер
  • Flag of Bulgaria.svg Иван Кр. Дамянов (1882 – ?), завършил минно инженерство в Лиеж в 1906 г.[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Киро Александров, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 1 рота на 4 битолска, ранен на 17 юни 1913[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Миладин Алексов, македоно-одрински опълченец, 20-годишен, хлебар, 3 рота на 4 битолска дружина, убит при Емирица на 26 януари 1913 година[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Милан К. Дамянов (1885 – 1963), български военен и общественик
  • Flag of Bulgaria.svg Софе Алексов, македоно-одрински опълченец, 25-годишен, овощар, 1 рота на 4 битолска дружина, уволнен по болест на 2 януари 1913 година[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Георгиев (1868 – ?), български революционер, по професия хлебар, завършва I отделение. В 1895 година се присъединява към ВМОРО и през 1902-1903 г. е войвода и ръководител на революционния комитет в Козица[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.92-93.
  3. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.256
  4. Brancoff, D.M. La Macédoine et sa Population Chrétienne, Paris, 1905, рp. 154-155.
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  6. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 852.
  7. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 150.
  10. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 16.
  11. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 50.
  12. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 15.
  13. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  14. „Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 19.
  15. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация. Войводи и ръководители (1893-1934). Биографично-библиографски справочник, София, 2001, стр. 33.
     Портал „Македония“         Портал „Македония