Долно Строгомище
| Долно Строгомище Долно Строгомиште | |
| — село — | |
  Долно Строгомище | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 834 m |
| Население | 698 души (2002) |
| Пощенски код | 6253 |
| Долно Строгомище в Общомедия | |
Долно Строгомище (на македонска литературна норма: Долно Строгомиште; на албански: Drogomishta e Vogël, Дрогомища е Вогъл) е село в западната част на Северна Македония, в Община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Разположено е в областта Горно Кичево.
История[редактиране | редактиране на кода]
Според академик Иван Дуриданов етимологията на името е от първоначален патроним -ишти *Стрѣгомишти от личното име *Стрѣгомъ.[1]
Според османски документи, през 1747-1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище, които завладели пасищата на Букойчани.[2]
В XIX век Долно Строгомище е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година Остроголища (Долно и Горно) (Ostrogolischta) е посочено като село със 150 домакинства с 400 жители мюсюлмани.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 година Долна Стрегомища има 165 жители българи мохамедани.[4]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Долно Стрегомища е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[5]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Долно Стрегомище като българско село.[6]
Според преброяването от 2002 година Долно Строгомище има 698 жители.[7]
| Националност | Всичко |
| македонци | 0 |
| албанци | 692 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 1 |
| бошняци | 0 |
| други | 5 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Дуриданов, Иван. Значението на топонимията за етническата принадлежност на македонските говори. в: Лингвистични студии за Македония, София, МНИ, 1996, стр. 180.
- ↑ Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96-97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007
| |||||||||||
