Бачища
| Бачища Бачишта | |
| — село — | |
  Бачища | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Горно Кичево |
| Надм. височина | 962 m |
| Население | 772 души (2002) |
| Пощенски код | 6257 |
| Телефонен код | 045 |
| Бачища в Общомедия | |
Бачища (на македонска литературна норма: Бачишта; на албански: Balçishta) е село в западната част на Северна Македония, в община Кичево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Разположено е на Бачищката река в източните склонове на планината Бистра.
История
[редактиране | редактиране на кода]Според „Кичево в миналото си и сега“ Бачища е българско село, потурчено след XVI век.[1]
В XIX век Бачища е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Бачища (Batchischta) е посочено като село с 50 домакинства със 105 жители мюсюлмани.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в 1900 годинаа Бачища има 450 жители българи мохамедани.[3]
На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Бачища е чисто помашко (българско мохамеданско) село в Кичевската каза на Битолския санджак с 50 къщи.[4]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Бачища като българско село.[5]
Според преброяването от 2002 година Бачища има 772 жители.[6]
| Националност | Всичко |
| македонци | 1 |
| албанци | 756 |
| турци | 0 |
| роми | 0 |
| власи | 0 |
| сърби | 0 |
| бошняци | 0 |
| други | 15 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Заяс.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Кичево въ миналото си и сега. Мемоаръ отъ делегатѣ на кичевския край. София, 1913. с. 2.
- ↑ Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 96 – 97.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
- ↑ Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 24 септември 2007
| |||||||||||
