Ягол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ягол
Јагол
— село —
Изглед към Ягол
Изглед към Ягол
Reliefkarte Mazedonien.png
41.6271° с. ш. 21.006° и. д.
Ягол
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 952 m
Население 406 души (2002)
Пощенски код 6254
Ягол в Общомедия

Ягол (на македонска литературна норма: Јагол; на албански: Jagolli) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Джамия в Ягол
Традиционни къщи в Ягол

Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]

В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол[7]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
15 27 31 13 44 26 36 62

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 399
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ягол
  • Flag of Serbia.svg Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Я. Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90 – 91.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, archived from the original on 2008-09-15, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 2007-09-26 
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 328.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 637.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 672.


     Портал „Македония“         Портал „Македония