Направо към съдържанието

Ягол

Ягол
Јагол
— село —
Изглед към Ягол
Изглед към Ягол
41.6271° с. ш. 21.006° и. д.
Ягол
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областГорно Кичево
Надм. височина952 m
Население406 души (2002)
Пощенски код6254
Ягол в Общомедия

Ягол (на македонска литературна норма: Јагол; на албански: Jagolli) е село в Северна Македония, община Кичево.

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

Джамия в Ягол
Традиционни къщи в Ягол

Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]

В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.[4]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Ягол е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 35 къщи.[5]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.[6] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[7]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол:[8]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
15 27 31 13 44 26 36 62

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[9]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.[10]

Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.[11]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 399
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Родени в Ягол
  • Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[12]
  • Михаил Янев Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г.[13]
  • Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[14]
  • Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[15]
  • Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[16]
  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  2. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 255.
  5. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  6. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  7. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156 – 157. (на френски)
  8. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 890.
  10. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  11. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 26 септември 2007 
  12. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  13. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912) // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 328.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 637.
  16. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 672.