Ягол

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ягол
Јагол
— село —
Изглед към Ягол
Изглед към Ягол
North Macedonia relief location map.jpg
41.6271° с. ш. 21.006° и. д.
Ягол
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Горно Кичево
Надм. височина 952 m
Население 406 души (2002)
Ягол в Общомедия

Ягол (на македонска литературна норма: Јагол; на албански: Jagolli) е село в Северна Македония, община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Горно Кичево в западните поли на Добра вода.

История[редактиране | редактиране на кода]

Според османски документи, през 1747 – 1748 година жителите на Букойчани водят съдебни дела срещу жителите и спахията на селата Ягол и Стрегомище (Горно и Долно Строгомище), които завладели пасищата на Букойчани.[1]

В XIX век Ягол е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Никола“ е от 1848 година.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Ягол (Yagol) е посочено като село с 43 домакинства със 100 жители мюсюлмани и 64 българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Ягол живеят 160 българи християни и 110 арнаути мохамедани.[4]

Според митрополит Поликарп Дебърски и Велешки в 1904 година в Ягол има 2 сръбски къщи.[5] По данни на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Ягол има 160 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Ягол[7]:

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
15 27 31 13 44 26 36 62

При избухването на Балканската война в 1912 година 3 души от Ягол са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[8]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Ягол като смесено българо-албанско село.[9]

Според преброяването от 2002 година селото има 406 жители.[10]

Националност Всичко
македонци 4
албанци 399
турци 0
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от Община Осломей.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Ягол
  • Flag of Serbia.svg Велко, свещеник, деец на сръбската пропаганда в 1911 година, с месечна сръбска заплата две и половина лири[11]
  • Flag of Bulgaria.svg Михаил Я. Петров (1884 - ?), български инженер, завършил строително инженерство в Гент в 1911 г.[12]
  • Flag of Bulgaria.svg Никодим Йосифов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[13]
  • Flag of Bulgaria.svg Нанчо Стамов, македоно-одрински опълченец, 4 рота на 5 одринска дружина[14]
  • Flag of Bulgaria.svg Китан Стоянов, македоно-одрински опълченец, 1 рота на 4 битолска дружина[15]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Грозданова, Елена и Стефан Андреев. Малките селски войни, в: Контрасти и конфликти „зад кадър“ в българското общество през XV-XVIII век, София 2003, с. 441.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г.
  3. „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90 – 91.
  4. Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.255
  5. Доклад на митрополит Поликарп, 25 февруари 1904 г., сканиран от Македонския държавен архив
  6. D.M.Brancoff. „La Macédoine et sa Population Chrétienne“. Paris, 1905, р.156 – 157.
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 890.
  9. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  10. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
  11. Дебърски глас, година 2, брой 29, 30 януари 1911, стр. 2.
  12. Танчев, Иван. Македонският компонент при формирането на българската интелигенция с европейско образование (1878 – 1912). // Македонски преглед XXIV (3). 2001. с. 56.
  13. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 328.
  14. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 637.
  15. Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав, Главно управление на архивите, 2006, стр. 672.


     Портал „Македония“         Портал „Македония