Световраче

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Свети Врач.

Световраче
Светораче
— село —
Основно училище „Иво Лола Рибар“
Основно училище „Иво Лола Рибар“
Reliefkarte Mazedonien.png
41.5275° с. ш. 21.07° и. д.
Световраче
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 889 m
Население 6 души (2002)
Пощенски код 6258
Световраче в Общомедия

Световраче или Светораче или Свети Врач (на македонска литературна норма: Светораче) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Светораче е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Св. св. Козма и Дамян“ („Свети Врачи“) е от 1885 година.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Свето врач (Svéto-vratch) е посочено като село с 22 домакинства с 94 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Свети Врачи живеят 225 българи християни.[3]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Свети Врач има 240 българи екзархисти и в селото функционира българско училище.[4]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Свето Враче като българско село.[5]

Според преброяването от 2002 година селото има 6 жители македонци.[6]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Световраче

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  5. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Дебърски глас, година 2, брой 21, 11 септември 1910, стр. 3.
  8. „Српски биографски речник, том 3, с. 57.“, архив на оригинала от 7 май 2012, https://web.archive.org/web/20120507104324/http://www.maticasrpska.org.rs/biografije/tom03.pdf, посетен 7 май 2012 
  9. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 181.
     Портал „Македония“         Портал „Македония