Пополжани (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Кичевско, Северна Македония. За селото в Леринско, Гърция вижте Попължани (дем Лерин).

Пополжани
Пополжани
— село —
Общ изглед
Общ изглед
North Macedonia relief location map.jpg
41.4769° с. ш. 20.9128° и. д.
Пополжани
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долна Копачка
Надм. височина 849 m
Население 109 души (2002)
Пощенски код 6261
Пополжани в Общомедия

Пополжани или Попължани (на македонска литературна норма: Пополжани; на албански: Popollzhani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пополжани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Параклисът „Света Богородица Пречиста“ е граден в началото на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Пополжани (Popoljani) е посочено като село със 7 домакинства с 30 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Попължани живеят 120 българи-християни.[3]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пополжани има 128 българи екзархисти.[4]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Попължани:[5]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
14 13 9 1 10 54 48 102

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 македонци и 1 друг.[6]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  2. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  5. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 


     Портал „Македония“         Портал „Македония