Пополжани (община Кичево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Тази статия е за селото в Кичевско, Северна Македония. За селото в Леринско, Гърция вижте Попължани (дем Лерин).

Пополжани
Пополжани
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4769° с. ш. 20.9128° и. д.
Пополжани
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина849 m
Население109 души (2002)
Пощенски код6261
Пополжани в Общомедия

Пополжани или Попължани (на македонска литературна норма: Пополжани; на албански: Popollzhani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Пополжани е чисто българско село в Кичевска каза на Османската империя. Параклисът „Света Богородица Пречиста“ е граден в началото на XIX век.[1] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Пополжани (Popoljani) е посочено като село със 7 домакинства с 30 жители българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Попължани живеят 120 българи-християни.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Попължани е чисто българско село в Кичевската каза на Битолския санджак с 20 къщи.[4]

Цялото село e под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Пополжани има 128 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Попължани:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
14 13 9 1 10 54 48 102

При избухването на Балканската война 4 души от Пополжани са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

Според преброяването от 2002 година селото има 109 жители – 108 македонци и 1 друг.[8]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Пополжани
  • Андрея Спасенов, македоно-одрински опълченец, 38-годишен, хлебар, 2 рота на 4 битолска дружина[9]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 15 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90 – 91.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 256.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 35. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 154-155. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 75.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 871.
  8. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 22 септември 2007 
  9. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 623.