Направо към съдържанието

Сърбяни

Сърбяни
Србјани
— село —
Общ изглед
Общ изглед
41.4856° с. ш. 20.9494° и. д.
Сърбяни
Страна Северна Македония
РегионЮгозападен
ОбщинаКичево
Географска областДолна Копачка
Надм. височина753 m
Население495 души (2002)
Пощенски код6261
Сърбяни в Общомедия

Сърбяни (на македонска литературна норма: Србјани; на албански: Sërbjani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.

Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема) на 2 километра южно от Кичево.

Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от XV век.[1]

В XIX век Сърбяни е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на населението от 1873 година, Сърбяни (Srbiani) е посочено като село с 51 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 126 българи.[2]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбяни живеят 304 българи-християни и 150 българи мохамедани.[3]

На Етнографската карта на Битолския вилает на Картографския институт в София от 1901 година Сърбяни е смесено село българи, помаци и албанци в Кичевската каза на Битолския санджак с 40 къщи.[4]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбяни има 288 българи екзархисти.[5]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Сърбяни:[6]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
40 35 34 2 36 99 105 204

При избухването на Балканската война 8 души от Сърбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[7]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбяни като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 495 жители.[9]

Националност Всичко
македонци 281
албанци 47
турци 164
роми 0
власи 0
сърби 0
бошняци 0
други 3

От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.

  1. Кичевско архијерејско намесништво // Дебарско-кичевска епархија. Архивиран от оригинала на 2013-02-12. Посетен на 16 март 2014 г.
  2. Македония и Одринско: Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92 – 93.
  3. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  4. Етнографска карта на Битолскиот вилает (каталози на населби, забелешки и карта во четири дела). Скопје, Каламус, 2017. ISBN 978-608-4646-23-5. с. 37. (на македонска литературна норма)
  5. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  6. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  7. Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 23 септември 2007