Сърбяни
Сърбяни Србјани | |
---|---|
— село — | |
![]() Общ изглед | |
Страна | ![]() |
Регион | Югозападен |
Община | Кичево |
Географска област | Долна Копачка |
Надм. височина | 753 m |
Население | 495 души (2002) |
Пощенски код | 6261 |
Сърбяни в Общомедия |
Сърбяни (на македонска литературна норма: Србјани; на албански: Sërbjani) е село в община Кичево, в западната част на Северна Македония.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Долна Копачка на десния бряг на река Треска (Голема) на 2 километра южно от Кичево.
История[редактиране | редактиране на кода]
Църквата „Св. св. Петър и Павел“ е от XV век.[1]
В XIX век Сърбяни е смесено българо-помашко село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Сърбяни (Srbiani) е посочено като село с 51 домакинства с 50 жители мюсюлмани и 126 българи.[2]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Сърбяни живеят 304 българи-християни и 150 българи мохамедани.[3]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Сърбяни има 288 българи екзархисти.[4]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за християнската (екзархийската) част от населението на Сърбяни:[5]
Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
---|---|---|---|---|---|---|---|
мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
40 | 35 | 34 | 2 | 36 | 99 | 105 | 204 |
При избухването на Балканската война 8 души от Сърбяни са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[6]
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Сърбяни като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 495 жители.[8]
Националност | Всичко |
македонци | 281 |
албанци | 47 |
турци | 164 |
роми | 0 |
власи | 0 |
сърби | 0 |
бошняци | 0 |
други | 3 |
От 1996 до 2013 година селото е част от община Другово.
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 16 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
- ↑ Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 882.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2007-09-23
|