Рабетино

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Рабетино
Рабетино
— село —
Панорама на Рабетино
Панорама на Рабетино
North Macedonia relief location map.jpg
41.5442° с. ш. 21.0664° и. д.
Рабетино
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Рабетинкол
Надм. височина 805 m
Население 3 души (2002)
Пощенски код 6258
Рабетино в Общомедия

Рабетино (на македонска литературна норма: Рабетино) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Рабетино е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век,[1] а „Свети Димитър“ е от средата на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рабетин (Rabétine) е посочено като село с 8 домакинства с 38 жители българи.[3]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рабетино живеят 100 българи християни.[4]

Селото пострадва през Илинденско-Преображенското въстание.[5]

Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рабетино има 112 българи екзархисти.[6]

Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ребетино:[7]

Домакинства Гурбетчии Грамотни Неграмотни
мъже жени общо мъже жени общо
15 25 24 4 28 23 45 68

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рабетино като българско село.[8]

Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[9]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Рабетино

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
  2. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.
  3. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 90-91.
  4. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  5. Темчевъ, Н. Жертвитѣ при потушаване на Илинденското въстание. // Илюстрация Илиндень 7 (147). Илинденска организация, Априлъ 1943. с. 16.
  6. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  7. Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
  8. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
  9. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
     Портал „Македония“         Портал „Македония