Рабетино
|
Рабетино Рабетино |
|
|---|---|
| — село — | |
  Рабетино |
|
| Страна |
 Северна Македония |
| Регион | Югозападен |
| Община | Кичево |
| Географска област | Рабетинкол |
| Надм. височина | 805 m |
| Население | 3 души (2002) |
| Пощенски код | 6258 |
Рабетино (на македонска литературна норма: Рабетино) е село в Северна Македония, в община Кичево.
География[редактиране | редактиране на кода]
Селото е разположено в областта Рабетинкол в малка котловина между Челоица от запад и Песяк от изток.
История[редактиране | редактиране на кода]
В XIX век Рабетино е село в Кичевска каза на Османската империя. Църквата „Свети Илия“ е от XIX век,[1] а „Свети Димитър“ е от средата на XIX век.[2] В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Рабетин (Rabétine) е посочено като село с 8 домакинства с 38 жители българи.[3]
Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Рабетино живеят 100 българи християни.[4]
Цялото християнско население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Рабетино има 112 българи екзархисти.[5]
Статистика, изготвена от кичевския училищен инспектор Кръстю Димчев през лятото на 1909 година, дава следните данни за Ребетино[6]:
| Домакинства | Гурбетчии | Грамотни | Неграмотни | ||||
|---|---|---|---|---|---|---|---|
| мъже | жени | общо | мъже | жени | общо | ||
| 15 | 25 | 24 | 4 | 28 | 23 | 45 | 68 |
След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.
На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Рабетино като българско село.[7]
Според преброяването от 2002 година селото има 3 жители македонци.[8]
От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.
Личности[редактиране | редактиране на кода]
- Родени в Рабетино
Максим Костов (1876 – 1905), български революционер, войвода на ВМОРО
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Николовски, Дарко. Иконите од црквата Св. Троица од селото Мождивњак, Крива Паланка. // Патримониум.mk 7 (12). с. 195.
- ↑ Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 15 март 2014 г.
- ↑ „Македония и Одринско. Статистика на населението от 1873 г.“ Македонски научен институт, София, 1995, стр.90-91.
- ↑ Кънчов, В. Македония. Етнография и статистика, София, 1900, с.257
- ↑ D.M.Brancoff. "La Macédoine et sa Population Chrétienne". Paris, 1905, р.156-157.
- ↑ Стойчева, Станислава. Аспекти на грамотността на българското население в Македония (1878 – 1912), Македонски преглед, година ХХХVІІІ, 2015, кн. 2, с. 76.
- ↑ Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. – София, 1929.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови
| ||||||||
Портал „