Староец

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Староец
Староец
— село —
Поглед към Староец.
Поглед към Староец.
Reliefkarte Mazedonien.png
41.4625° с. ш. 21.0022° и. д.
Староец
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Регион Югозападен
Община Кичево
Географска област Долно Кичево
Надм. височина 923 m
Население 195 души (2002)
Пощенски код 6258
Староец в Общомедия

Староец или книжовно Старовец (на македонска литературна норма: Староец) е село в Северна Македония, в община Кичево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кичевската котловнина в северозападното подножие на планината Баба Сач на десния бряг на река Треска (Голема).

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ в селото Староец

В XIX век Староец е село в Кичевска каза на Османската империя. В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 Старовец (Starovetz) е посочено като село с 3 домакинства с 14 жители българи.[1]

Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) към 1900 година в Староец живеят 36 българи-християни и 95 българи мохамедани.[2]

Цялото село е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година в Староец има 48 българи екзархисти.[3]

След Междусъюзническата война в 1913 година селото попада в Сърбия.

На етническата си карта на Северозападна Македония в 1929 година Афанасий Селишчев отбелязва Старовец като българско село.[4]

За време на Втората световна война селото попада в албанската окупационна зона. На 15 април 1943 година в Старовец албанци изнасилват Сарка Велкова Спасенова и я убиват заедно с баща и, а Христо Илиевски е пребит до смърт, защото има син студент в София[5].

Според преброяването от 2002 година селото има 195 жители – 194 македонци и 1 сърбин.[6]

От 1996 до 2013 година селото е част от община Вранещица.

Църквата „Свети Йоан Кръстител“ е осветена на 12 септември 1999 година от митрополит Тимотей Дебърско-Кичевски.[7]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Македония и Одринско : Статистика на населението от 1873 г. София, Македонски научен институт – София, Македонска библиотека № 33, 1995. ISBN 954-8187-21-3. с. 92-93.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 257.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 156-157. (на френски)
  4. Афанасий Селищев. „Полог и его болгарское население. Исторические, этнографические и диалектологические очерки северо-западной Македонии“. - София, 1929.
  5. Николов, Борис, Владимир Овчаров, „Спомени на Владимир Карамфилов за просветното дело и революционните борби в гр. Прилеп“, ИК „Звезди“, София, 2005 г., стр. 112.
  6. „Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови“, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен 15 септември 2008 
  7. Кичевско архијерејско намесништво. // Дебарско-кичевска епархија. Посетен на 14 март 2014 г. Архив на оригинала от 2013-02-12 в Wayback Machine.


     Портал „Македония“         Портал „Македония